Уикипедия

Волфганг Амадеус Моцарт: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
м overlinking
Ред 37:
Когато е на 10 години, славата му на вундеркинд започва да помръква. През [[1765]] г. заедно с Нанерл работи в английската кръчма „Суон енд харп“ от 12 до 3 ч. през нощта за 2 шилинга и 6 пенса. Семейството се прибира вкъщи през [[1766]] г., но 9 мес. по-късно отново заминава, този път за Виена, където надеждите им за успех на Моцарт като оперен композитор са попарени поради интриги. Според баща му малкият Волфганг е саботиран по настояване на [[Кристоф Вилибалд Глук]]. А и оркестърът не приема диригентството на своенравния 12-годишен хлапак. От 1766 до [[1769]] г. живее в Залцбург и Виена и изучава творчеството на [[Георг Фридрих Хендел]], [[Алесандро Страдела]] и други майстори. По същото време написва и първите си опери – „Аполон и Хиацинт“, „Мнимата наивница“, „Бастиен и Бастиена“.
 
Моцарт прекарва [[1769]] г. в [[Залцбург]], а през [[1770]] – [[1773]] на 3 пъти посещава [[Италия]], където написва 2 опери и серенада, които са представени в [[Милано]] при голям успех. Там той има възможност да контактува и да се учи от знаменития композитор и музикален педагог [[Падре Мартини]]. Започва оформянето на големия музикант и кариерата му набира сила. През 1773 г. посещава [[Виена]], където написва няколко струнни [[квартет]]а и група симфонии, между тях са 25-а и 29-а симфония.
 
През [[1769]] – [[1781]] г. е [[концертмайстор]] на придворната капела в Залцбург. На [[16 декември]] [[1771]] г. архиепископ Шратенбах умира и неговият нов работодател става архиепископ Колоредо. При него Моцарт получава първата си постоянна работа. Новият църковен работодател обаче не е почитател на [[изкуство|изкуствата]]. Той налага основни правила за свирене по време на [[литургия|литургии]] – музикалното озвучаване не трябва да трае повече от 15 минути. „Живея в страна, където музиката има много малко късмет“, споделя Моцарт в едно писмо.
Ред 47:
Периода от [[1774]] до [[1777]] г. прекарва в Залцбург, като през това време написва симфонии и своите концерти за цигулка, 6 сонати за пиано, няколко серенади и първия си концерт за пиано.
 
Моцарт не е щастлив в родния си град. През [[1776]] г. решава да го напусне. Но архиепископът не пожелава да го освободи и свободолюбивият Волфганг напуска работа. Иска да живее с удобствата на [[аристокрация|аристократ]], макар да не харесва тяхната [[суета]] и среда. Днес има съмнения, че Моцарт е страдал от [[синдром на Турет|синдрома на Турет]] – характерен с [[гримаса|гримаси]], [[тик]]ове и употреба на [[псувня|псувни]] и мръсни думи. След 1 г. подготовка през [[1777]] г. Моцарт заминава с майка си най-напред за [[Мюнхен]], след това – за [[Аугсбург]] и накрая за [[Манхайм]],<ref>Sadie, Stanley, ed. (1998). The New Grove Dictionary of Opera. New York: Grove's Dictionaries of Music Inc. ISBN 978-0-333-73432-2. OCLC 39160203.</ref> където се сприятелява с много други музиканти. Там се влюбва и в младата Алоиза Вебер, една от 4-те дъщери в музикално семейство. Баща му не е доволен от тези му занимания и му напомня, че трябва да намери работа. Волфганг Амадеус Моцарт заминава за [[Париж]] на [[14 март]] [[1778]] г. Това е дълго пътуване с [[Карета (превозно средство)|карета]], придружено с лишения, тежки и нехигиенични условия. На [[3 юли]] [[1778]] г. майка му се разболява тежко и умира.
 
Годините [[1779]] – [[1780]] прекарва отново в Залцбург, композирайки симфонии, концерти, серенади и драматична музика. През цялото това време операта остава в центъра на неговите амбиции. Поради разногласия с работодателя си през [[1781]] г. е уволнен и живее от преподавателска дейност, публикувайки своята музика, свирейки по забави и публични концерти.
Ред 83:
Волфганг Амадеус Моцарт умира в 1 ч. сутринта на [[5 декември]] [[1791]] г. след кратко боледуване, ненавършил 36 г. Макар че основните факти по неговата смърт са ясни, някои детайли остават съмнителни или забулени в легенди и митове.
 
Моцарт има проблеми със здравето по време на целия си живот. Той прекарва [[ангина|ангини]], [[дребна шарка|шарка]], [[пневмония]], [[бронхит]] и [[ревматизъм]]. Последната болест го събаря, когато е в Прага (около [[25 август]] [[1791]]), той е блед, отпаднал, с много тъжен вид. След завръщането му във Виена състоянието му значително се влошава, обхваща го [[депресия]] и той споделя със съпругата си, че е убеден, че няма да живее дълго и че „Реквиемът“, който композира, е всъщност за собствената му смърт.
 
На [[20 ноември]] същата година Моцарт е прикован на легло. Той страда от подуване, болки и повръщане. Симптомите са описани като подуване на ръцете и краката<ref>Alfred Borowitz, „Salieri and the 'Murder' of Mozart.“ ''Musical Quarterly''. 59.2 (Apr. 1973). 265 – 6</ref>, които стават почти неподвижни, последвано от внезапно повръщане. Моцарт е в съзнание почти до последните часове преди смъртта си. Тялото му се подува до такава степен, че не може да седне в леглото, да се обърне и дори да се движи.<ref>[http://www.news.cornell.edu/chronicle/00/2.17.00/Mozart_death.html Experts, including CU professor, rule out foul play in the death of Mozart] ''Cornell Chronicle'', 2000-02-17, by Franklin Crawford</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Волфганг_Амадеус_Моцарт“.