Втори солунски окръжен конгрес: Разлика между версии

Присъстват делегати, предимно легални дейци, от Солунския, Кукушкия, Дойранския, Тиквешкия, Гевгелийския и Воденския революционни райони, а Ениджевардарският район упълномощява [[Борис Мончев]] да ги представляват и изпращат писмо с решенията на местния комитет.<ref name="Истина и легенди"/> Писмени мнения изпращат войводите [[Димитър Занешев (революционер)|Димитър Занешев]], [[Тодор Чочков]], ''Кралчев'' (вероятно [[Дельо Калъчев]]) и [[Аргир Манасиев]]. Настъпват промени в окръжното управление: мястото на Борис Мончев е заето от ''Стоян'', Иван Гарванов е заменен от неизвестен легален деец, Евтим Спространов остава член, а допълнително е назначен и ''Моисей''. [[Лука Иванов]] и Аргир Манасиев са включени в окръжното управление, като Лука Иванов е назначен и за войвода на окръжната ревизионна чета.<ref>Билярски, Цочо, Бурилкова, Ива. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма), Том I, Част I, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007 г., стр.504-512. „Протокол от Втория конгрес на Солунски революционен окръг“</ref><ref name="Истина и легенди"/>

 

 

Решено „занапред четите не би трябвало да бъдат големи и войнствующи, а просто агитационни между населението“, а смъртните наказания да се заместят с убеждения и заплахи. Констатира се, че „не е в интерес на работата организацията да се държи изключително почти в ръцете на учителите“, а трябва да се привлекат „хора от самото общество“. Предлага се да се състави съд, който да съди [[Борис Сарафов]] като главен виновник за прибързано повдигнатото [[Илинденско-Преображенско въстание]]. Застъпва се идеята за [[автономия на Македония]], като се подчертава, че „добре разбраните интереси изискват да се работи въз почвата на автономията“. Обсъдена е нуждата за отпор срещу опитите за създаване сфери на влияние от Сърбия, Гърция и България, и разграничаване от Българската екзархия и България. Приема също да се води активна борба с гръцката и сръбската въоръжени пропаганди и да се издава вестник на френски, който да защитава интересите на ВМОРО в Европа. Делегатите на конгреса се изказват скептично за взетите решения на [[Струмишки конгрес на ВМОРО (1905)|конгреса]] на [[Струмишки революционен окръг|Струмишкия революционен окръг]] от същия месец, за даване на широки права на местните комитети.<ref name="Истина и легенди"/>