Георги I Тертер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Файлът „Terter.png“ е изтрит от Общомедия от потребител Green Giant поради: Copyright violation: image taken from [http://wappenwiki.org/index.php?title=File:Terter.svg wappenwiki], website which creates and publi |
м overlinking |
||
Ред 31:
През [[1276]] в България [[Въстание на Ивайло|започва въстание]] начело с [[Ивайло]], което има за цел да прогони от страната татарите, които опустошават и безчинстват из цяла Североизточна България. След като грабителските банди, изпратени от хан [[Ногай]], са разбити, цар [[Константин Тих Асен|Константин I Асен]] приема Ивайло като заплаха. Царската войска потегля на поход, но е пресрещната от въстаниците на неизвестно място и е разбита. В сражението е убит и самият цар, след което много от областите на царството, отчаяни от слабото управление на болния цар, преминават на страната на [[Ивайло]].
[[Царица]] [[Мария Палеологина Кантакузина]], която [[де факто]] упражнява властта в Търново сама, след неуспешния за Ивайловите войски щурм на Търновград се омъжва за
По това време Георги Тертер се споменава като част от обкръжението на [[царица]] Мария.
Ред 50:
Георги I донякъде се опитва да се възползва от ситуацията на Балканите. По това време [[Неаполитанско кралство|неаполитанският крал]] [[Карл I Анжуйски|Карл Анжурийски]] организира кръстоносен поход против [[Византия]] с цел отвоюване на [[Константинопол]] и възстановяване на [[Латинската империя]]. Царят се включва в подготвяната антивизантийска коалиция и започва да събира войски.
Император [[Михаил VIII Палеолог]] обаче сключва договор за съюз и разбирателство между [[Златна орда]] и
Георги I Тертер се възползва от смяната на властта в Цариград и започва преговори за сключване на мир с [[Византия]]. Освен това желае да разтрогне втория си брак и да върне в Търново първата си съпруга [[Мария Тертер|Мария]] от византийски плен. Успява в това си начинание, чрез което връща от Византия и сина си [[Теодор Светослав]]. Татарите отново нахлуват в българските земи през [[1285]] г. и цар Георги I Тертер бива принуден да се признае за [[васал]] на [[Ногай]] и да изпрати престолонаследника Теодор Светослав за заложник в Златната орда. Освен това той жени дъщеря си, която в науката е известна с името [[Елена (дъщеря на Георги I Тертер)|Елена]], за [[Чака]] – сина на Ногай. За известно време тези действия действително дават резултат, защото през следващите няколко години няма татарски набези на българска територия.<ref>Пламен Палов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 188. ISBN:978-619-7496-14-7</ref> Но положението със Златната орда отново се влошава през 1291 – 1292 г., от което се възползва опозицията в страната. През [[1292]] г. дворцов заговор принуждава Георги I Тертер да абдикира и да избяга във Византия, където търси убежище при василевса [[Андроник II]]. Както отбелязва византийският историк [[Георги Пахимер]] „Сам Тертер беше избягал при императора и пребиваваше някъде около Адрианопол, защото императорът беше отклонил молбата му за убежище, за да не би като го поиска Ногай, да предизвика гнева му, ако сам го приеме за молител.“<ref>Пламен Палов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 188. ISBN:978-619-7496-14-7</ref> Тъжната участ на царя е описана и във византийската поема „Птичеслов“ („Пулологос“):<ref>Пламен Палов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 188. ISBN:978-619-7496-14-7</ref>
| |||