Гражданство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
м overlinking
Ред 12:
Разграничаването на гражданството от поданството е един от поводите за спорове, породили различни възгледи у политическите мислители особено през 18 век. Позовавайки се на [[Аристотел]], някои автори посочват, че поданството и гражданството са взаимно отричащи се понятия. Поданикът може единствено да се подчинява на господаря си, докато гражданинът е свободен сам да твори законите си.<ref>Аристотел. "Политика" 1275а8</ref> Според други автори, начело с [[Томас Хобс]], гражданството и поданството са по същество термини за едно и също, защото за да съществува свобода е необходимо най-напред подчинение пред закона, независимо дали на монарха или на мнозинството, както е в републиката.<ref>Hobbes, Thomas (1651). „Leviathan“:“Whether a Common-walth be Monarchicall, or Popular, the freedome is still the same”</ref>
 
Последователите на [[Аристотел]] оформят републиканския възглед за гражданството. Сред тях са римските автори [[Тацит]] и [[Цицерон]], ренесансовият философ и държавник [[Николо Макиавели]], английският политически теоретик [[Джеймс Харингтън]] и френският мислител [[Жан-Жак Русо]]. Като примери за общества, в които този възглед за гражданството е бил поне от части осъществен се посочват Атинската демокрация, Римската република, италианските градове-държави и работническите съвети. Ключовият принцип залегнал в републиканския възглед е самоуправлението. Така ударението се поставя върху политическата същност на гражданството.
 
В противовес на републиканския възглед, либералният възглед развит през 17 век се опира на опита на Римската империя и принципите изведени от римското право в съдебната практика през ранната модерност. Според това разбиране, гражданството е преди всичко членство в общност споделяща общо право, с което се акцентира върху правното измерение на гражданството.