Грамофон: Разлика между версии

Грамофонът е видоизменение на [[фонограф]]а, изобретен през 1877 г. от [[Шарл Кро]] и [[Томас Едисон]]. [[Томас Едисон]] патентова работещ фонограф през [[1878]] г., показан пред публика няколко месеца по-рано – в края на предишната година. Независимо от него, описание на фонограф (наречен „палеофон“) подава във Френската академия на науките и френският учен [[Шарл Кро]], който обаче не успява да представи работещ модел. През [[1887]] г. американският изобретател [[Емил Берлинер]] развива идеята на Кро, като решава вместо цилиндри за запис и възпроизвеждане на звука да използва дискове. Новото изобретение, наречено грамофон, е патентовано от Берлинер на 26 септември 1887 г. Първите плочи били от цинк. През [[1893]] г. на пазара се появяват първите [[грамофонна плоча|грамофонни плочи]] от [[ебонит]], които имат продължителност на записа от 2 минути при 70 [[оборот]]а в [[минута]]. Три години по-късно ебонитът е заменен с [[шеллак]]. Това намалява собствения шум на носителя. Съвременните грамофонни плочи се изработват от [[поливинилхлорид]]. Той на практика не добавя свой шум.

 

 

== Устройство ==