Гроувър Кливланд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 13:
Кливланд е роден в [[Колдуел]], [[Ню Джърси]] в семейството на преподобния Ричърд Кливланд и Ан Нийл, той е едно от общо девет деца. Неговият баща е [[презвитериански]] свещеник. Той израства в северната част на щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Като [[адвокат]] в [[Бъфало]] той става известен с това, че при поемане на каквато и да било задача той и отдава цялото си внимание. Кливланд е избран за шериф в [[Ъри Каунит]]. [[Ню Йорк]] през [[1870]] г. и докато е на този пост обесва поне двама души, обвинени в престъпления. Политическите му опоненти след това използват този факт, като го наричат „Палача от Бъфало“. Самият Кливланд е казвал, че като шериф е преценил, че трябва да поеме лично отговорността за извършване на екзекуциите, а не да я прехвърля на свои подчинени.
 
На 44 години спечелва политическа популярност, която три години по-късно го отвежда в [[Белия дом]]. С програмата на реформатор, той е избран за кмет на Бъфало през [[1881]] г. под лозунга „Обществената служба е обществено доверие“. По-късно е избран за губернатор на [[Ню Йорк]], където работи в тясно сътрудничество с младия [[Теодор Рузвелт]], който по това време е лидер на реформистки настроените републиканци в парламента на Ню Йорк. Рузвелт се възхищава от неотстъпчивата натура на Кливланд.
 
== Президентство ==
Ред 29:
През [[1887]] г. иска от Конгреса да намали твърде високите протекционистични мита. Когато му казват, че по този начин дава на републиканците материал за тяхната кампания през [[1888]] г., той отвръща: ''“Какъв е смисълът да бъдеш избиран и преизбиран, ако не отстояваш принципите си.“'' Известно е противостоенето му със Сената и дори се разказва следният анекдот по този повод: ''“Късно нощем първата дама и той са си вкъщи и тя му шепне: „Събуди се Гроувър, мисля, че има крадец в къщата (The House)“. Кливланд в просъница промърморва: „Не, не. Може би е в Сената, но не и в къщата.“''
 
Кливланд е победен в изборите през [[1888]] г., при все че получава по-големия процент от популярния вот спрямо републиканския му опонент [[Бенджамин Харисън]], но получава по-малко електорални гласове и така губи изборите – както става със [[Самюел Тилдън]] през [[1876]] и с [[Ал Гор]] през [[2000]] г. Преди да напусне Белия дом, Франсис Кливланд казва на прислужниците: ''„Искам добре да се грижите за обзавеждането и орнаментите на Белия дом, защото трябва да намеря всичко така, както съм го оставил, като се върна след 4 години.“''
 
Нейните думи се сбъдват. Основните въпроси по време на кампанията на Кливланд през [[1892]] г. са намалението на митата и спирането на свободното добиване на сребро, което така подкопава златния резерв на хазната. Кливланд е избран отново през 1892 г. и така става единственият човек, който е бил президент в два непоследователни мандата. Веднъж върнал се в офиса, Кливланд се сблъска с остра [[икономическа депресия]]. Той се заема с проблемите хазната без да обърне достатъчно внимание на фалирането на предприятия, затварянето на ферми заради ипотеки, [[безработица]]та. Критиците го обвиняват, че е без чувства и без сърце, но Кливланд смята, че националните финанси трябва да са в добро състояние и като доказателство депресията спира и финансовата ситуация е стабилизирана по времето, когато напуска поста.