Даниел Дефо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 67:
Като матрица за наратива писателят използва популярната евангелска притча за блудния син, но в своята интерпретация той поставя акцента не толкова върху „завръщането“ на разкаялия се грешник в лоното на семейството, колкото върху драматичното изстрадване на познанието за добро и зло, върху превъзмогването на егоистичното у човека и поемането по пътя към усъвършенстването на духа, по пътя към [[Бог]]а, за когото в [[Евангелие]]то на [[Йоан Кръстител|Йоан]] се казва: ''„Аз съм пътят, и истината, и животът“'' ([[Йоан Кръстител|Йоан]] 14:6). Заспалата съвест се пробужда и се превръща във вътрешен морален критерий, сякаш записан от [[Бог]]а в човешкото сърце.
Освен като приключенско четиво, произведението на английския писател може да се чете и като ярка манифестация на просвещенските идеи за личност и общество. Чрез образа на моряка Робинзон се утвърждава ролята на труда като основно благо за човека и като средство за извисяване до
Интересно и повече логично, отколкото парадоксално, е тълкуването на „избавлението“, към което се стреми Робинзон, от собствената му гледна точка. Героят пренарежда целите си. Желанието му да се освободи от бремето на принудителната самота се измества от копнежа душата му да се избави от гнетящата я вина. Дошло е времето корабокрушенецът да приеме „избавлението от греха като неизмеримо по-голяма благословия, отколкото избавлението от страданието“ (Дефо 2001: 91) – разбиране, което Даниъл Дефо не оставя без разяснение.
Ред 80:
Следващият роман, който пише Дефо е така нареченият “Капитан Сингълтън“, който е публикуван през 1720 г., а по-късно преиздаден многократно. Разказът описва живота на англичанина [[Сингълтън]] – като дете бива откраднат от семейството си и отгледан от цигани, който в крайна сметка се отправя към морето.
Първата половина на книгата се отнася за прекосяването на [[Африка]], а втората половина за живота му като пират в [[Индийски океан|Индийския океан]] и [[Арабско море]]. Дефо, описвайки пиратството, се фокусира в по-голямата си част върху икономическите и логистичните въпроси, а пиратът на
; „Мемоарите на един роялист“
Ред 102:
През 1722 г. Дефо създава друг пикаресков роман, насочен отново към изкуплението – материално и духовно – „Мол Фландърс“. В него се разказва за една самотна жена, родена в [[Нюгейт]], която през разнообразния си живот, продължил шест десетилетия без да се смятат детските ѝ години, дванадесет години беше държанка, пет пъти – съпруга (от които един път на собствения си брат), дванадесет години крадла, осем години заточеница във [[Вирджиния]] и накрая се покаяла, забогатяла, заживяла честно и умряла в разкаяние.
Написан според нейните собствени спомени – тя се ражда в тогавашния лондонски затвор
Движещата тема не е в различните любовни похождения и приключения на героинята, а се намира в доста по-прозаична причина. Въпреки че Мол се бори с морала на някои от действията и решенията си, загрижеността ѝ към религията заема сравнително голяма част от нейната история. Също като [[Робинзон Крузо (книга)|Робинзон Крузо]], в края тя се покайва.
| |||