Даниил Краснов: Разлика между версии

| починал-място = [[Новочеркаск]], [[Руска империя]]

Участва в [[Кавказка война|Кавказката война]] състава на 28-ми Донски казашки полк. Произведен е в първо офицерско звание хорунджий.

За отличие в [[Унгарска революция|Унгарския поход (1848 – 1849)]] е награден с орден „Свети Георги“ IV ст. (1849).

Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. В началото на войната е командир на 26-ти Донски казашки полк от състава на Предния руски отряд с командир генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]. Бие се храбро при [[Битка при Търново (1877)|освобождението на Търново]]. Участва в [[Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход| преминаването на Стара планина]], битката при село [[Оризари (Област Пловдив)|Оризари]] и [[Битка при Стара Загора|битката при Стара Загора]]. При последната е командир и на 8 роти от [[Българско опълчение|Българското опълчение]] с 4 оръдия. Повишен е във военно звание генерал-майор (от 1877 г.

В състава на Сборния отряд с командир генерал-майор [[Александър Имеретински]] се проявява в [[Битка при Ловеч (1877)|действията срещу Осман паша при Ловеч на 23 август 1877 г.]] и при [[Обсада на Плевен|атаката на Зелените хълмове Плевен]]. Назначен е за походен [[атаман]] на Донската казашка войска.

Участва в състава на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко в [[Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина|зимното преминаване на Стара планина]], [[Боеве при Етрополе|освобождението на Етрополе]], битката при село [[Брестник]], [[Битка при Пловдив |битката при Пловдив]] и [[Битка при Дермендере, Караагач и Белащица| битката при Караагач]]. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст. Генерал-майор Даниил Краснов е сред руските командири, които преминават най-трудните и опасни пътища на войната.