Горнотракийска низина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 44:
Низината е съвсем млада равнинна земя. Представлява дълбок хлътнал [[грабен]] между [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Между нея и Родопите се простира по цялото протежение на низината Маришката разломна зона – от [[Белово]] до [[Свиленград]]. В основата си е изградена от допалеозойски и палеозойски скали. Те са покрити с терциерни седименти, които придават равнинния характер на релефа. Те са отложени през [[терциер]]а, когато земите са били дъно на воден басейн. Над терциерните наслаги са установени дебели кватернерни и речни наслаги.
 
През [[терциер]]атерциера е заета от езерен басейн. Едновременно с потъването на дъното на езерото се осъществява издигането на Родопите и Средна гора. Най-големи потъвания има в южната част на низината, където са най-дебелите терциерни наслаги. През този период разрушените скални материали от планините се натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап езерните води са изтекли и в низината са се отложели речни наслаги с дебелина до 100 m, в резултат на което се е оформил съвременния вид на низината.
 
Понастоящем Горнотракийската низина представлява лабилна зона, в която неотектонските движения продължават да се прояват твърде активно и диференцирано. Доказателство за това е, че Маричината низина е най-чувствителната сеизмична зона в [[България]]. За последните 200 години са се случили 4 – 5 разрушителни [[земетресение|земетресения]], а общият брой на земетресенията през този период е над 2000. Най-опустишителни, от които са [[Чирпанско земетресение]] от [[1928]] и [[Велинградско земетресение]] [[1977]].