Лютидол: Разлика между версии

Смята се, че в землището на Люти дол е имало селище още преди н.е. В по-късен етап тези земи са населявани от трибалите, а след това-кутригурите. Първият писмен източник, където е споменато селото, са турски регистри от 1515 г., в които "Люти„Люти дол-тимар на местния владетел Пири; част от Врачанската кааза, включена в Никополския санджак."“

В околностите на Люти дол има местност – ливади и гори, която се нарича “Мъртвите„Мъртвите ливади”ливади“ и друга – “Селището”„Селището“ – там, дето се намирало някога старото село Лаката. Тези имена са останали в народната памет като тъжен белег за нещастието, сполетяло хората от това село много отдавна.

{{източник|Легендата разказва, че в една лятна утрин младежи видели някаква странна жена, която се качила на “Високия„Високия връх”връх“ и започнала да оглежда селото. Косите ѝ били дълги и рошави, лицето ѝ – страшно. Извадила тя голям лък и със злоба започнала да изпраща пламнали стрели към селото. Още не върнали се в селото, младежите били поразени от страшна болест. Сетили се по-старите хора, че това е Чума-мория. Пламнало цялото село – не останало семейство без заболял или мъртъв. Страх, плач и мирис на леш и смърт се понесъл из пустите улици. Решили здравите да изнесат своите болни близки и те самите да се спасят в ливадите и горите край селото – на място, където духът на смъртта все още не се скитал. Така и направили. Но само за няколко дни всички, отнесени там, уж да да намерят спасение от отровните стрели на болестта, измрели. В страшни мъки умирали, спасение нигде не намерили. Стотици трупове се чернеели по ливадите и горите около тях. От този жертвеник на Чумата местността била наречена и до днес носи името “Мъртвите„Мъртвите ливади”ливади“. Измрели били толкова много, че малкото останали здрави не смогвали да ги погребат.

Останалите живи не се върнали вече в напуснатите хижи на селото. В обезлюденото село оставили всичко – покъщнина и дрехи, всичко, до което се била докосвала смъртта. Преди да се преселят на друго място, хората го изгорили. На това място, дето е било селото, е останало от тогава до сегаоттогава името “Селището”„Селището“.|2020|04|13}}

* "Историята„Историята на с. ЛЮТИ-ДОЛЪ (Врачанско)"“ – -Доно Ивановъ 1943 г.

* "Село„Село ЛЮТИ-ДОЛ"ДОЛ“ – -Радко Дамянов 1990 г.

* "Историята„Историята на с. ЛЮТИ-ДОЛ"ДОЛ“ – -о.р.полк Атанасов 2005 г.