Гънс Ен Роузис: Разлика между версии

Когато бракът на родителите му се разпада, [[Слаш]] се мести с баща си в [[Калифорния]]. Поради връзките на семейството му с музикалния бизнес, още като тийнейджър, Слаш разполага с огромна колекция от плочи – не само рок, а всички стилове в популярната музика. „Винаги съм харесвал музиката. Слушах „[[Дъ Ху]]“, Joni Mitchell, [[Лед Зепелин]], „[[Ролинг Стоунс]]“, [[Chaka Khan]] и други от тоя сорт. Просто всичко, което имах“. Въпреки музикалната закалка, идеята да започне да свири на даден инструмент и да започне да прави собствена музика никога не му е идвала на ума. Стивън е човекът, който му показва за първи път електрическа китара на живо. „Тогава не знаех каква е разликата между бас и соло китара. Избрах солото, защото просто имаше повече струни.“

 

 

След два дни и тридесет и шест часа непрекъснати репетиции Аксел, Изи, Дъф, Слаш и Стивън се натоварват в една кола на общ приятел и през юни 1985 г., се отправят на първото турне, като Guns N`Roses. То набързо е кръстено на „The Hell Tour“. На около стотина мили от [[Лос Анжелис]] обаче колата отказва да работи и неудържима, групата слиза и затътря крака по шосето.

През първите няколко седмици на 1986 г., групата обядва за сметка на всяка по-голяма звукозаписна компания в Холивуд. Накрая екипът на Том Зутаут и [[Geffen]] ги печелят, като убеждават групата, че те ще бъдат оставени да си правят нещата по свои начин и на 25 март 1986 г., Guns N`Roses подписват първия си договор. Следващите няколко месеца минават в непрестанни опити от страна на Зутаут да осигури опитен и професионален мениджмънт на групата. Първата кандидатура е за мениджъра на [[Aerosmith]] Тим Колинс. Той е поканен специално от Geffen на представление в [[Roxy]]. След концерта се оттеглят в хотелския апартамент на Колинс за късна вечеря и неофициална дискусия относно техните бъдещи планове. „Изглежда всичко върви нормално – мисли си Зутаут. – Изи е буден, Аксел не е груб.“ Но когато Колинс се оттегля в спалнята си, за да подремне, групата продължава да пие и прави сметка за 500 $ на негово име. На сутринта Колинс решава, че е видял достатъчно и се отказва от сделката. Най-накрая през август те подписват договор с компанията на Алън Нивен „Стравински Брадърс“, успяла да предвиди възхода на още един състав, който скоро ще има платинен статус в [[САЩ]] – [[Great White]]. Но дори и те признават, че са взели групата с известно безпокойство. „Когато подписахме с тях – споделя по-късно Нивен – не знаех какво да очаквам. Когато чух първия им албум, си мислех, че ще бъде добре, ако продадем 200 000 копия. А ако някой ми беше казал, че ще направим и №1 хит, просто щях да му се изсмея в лицето.“ До края на 1986 г., групата се затваря в Rumbo Records, подготвяйки записите, определени за техния дебют [[Appetite for Destruction]].

 

[[Appetite for Destruction]] (Апетит за разрушение) е издаден на 31 юли 1987 г. продуциран от ветерана Майк Клинк, работил преди това с [[Heart]], [[Ozzy Ousborne]] и [[Survivor (група)|Survivor]]. Албумът съдържа дванадесет песни, като три от тях влизат в челната десетка на [[Billboard]] Top 100. Сингълът [[Sweet Child O`Mine]] (Сладко мое дете) е и първият им №1 хит в САЩ. Година по-късно и самият албум ще оглави Billboard Top 200, като ще се превърне в най-продавания дебют в музикалната история с тираж от 18 млн. копия само в САЩ<ref>[http://web.archive.org/20000815231018/members.aol.com/PaulHry/music/riaa.html members.aol.com]</ref>.

 

Осемнадесет месеца по-късно на 5 декември 1988 г., [[Geffen]] пускат на пазара [[GN`R Lies; The Sex, Drugs and Rock n`Roll]]. Албумът включва четирите парчета от [[Live?!*@ Like a Suicide!]] плюс четири нови акустични парчета записани с [[Майк Клинк]] в [[Лос Анжелис]] година по-рано: Patience (Търпение), I Used To Love Her (Обичах я), You`re Crazy (Ти си луд) и One in A Million (Един на милион). За техните предани фенове [[GN`R Lies]] е достатъчно нов, за да достигне платинен статус в [[САЩ]]. Дизайнът на обложката умишлено пародира британските сензационни вестници, които толкова несправедливо ги обругават след злополучния инцидент в [[Донингтън]], където двама техни фенове намират смъртта си. През пролетта на 1989 г., Guns N`Roses са съпорт при завръщането на сцената на едни от класиците на рока – The [[Rolling Stones]]. Поканата за турне със „Стоунс“ говори красноречиво, че в края на 80-те Guns N`Roses са безспорно най-популярната американска рок група.

 

 

Очевидно пияният китарист се опита да спаси положението, като продължи с благодарности за рекламния отдел на [[Geffen]] за това „че ни откриха“, както и на мениджърите на групата, които „fucking ни доведоха дотук“.

Работата по новия албум започва най-после през лятото на 1990 г. Основните тракове са тридесет и шест и биват записани само за две седмици. Междувременно Слаш, отказвайки с неохота едно предложение на Дейвид Бауи за пътуване до [[Австралия]] и записа на няколко китарни сола за новия албум на [[Teen Machine]], [[Слаш]] става първият китарист в историята, който спечели особеното отличие да е свирил на албумните сешъни с Боб Дилън и [[Майкъл Джексън]]. Датата за запис на Дилън се оказва неудачна, тъй като Боб иска от него само да „подрънка на китара като Джанго Райнхарт“ на един трак, преди в крайна сметка да изтрие неговата партия от готовия трак. Той обаче свири в три песни от новия албум на Джексън [[Dangerous]].

 

 

== Състав ==