Разлика между версии на „Дейвид Ливингстън“

м
overlinking
м (Bot: Automated text replacement (-едно единствено +едно-единствено ); козметични промени)
м (overlinking)
В края на 1868 г. неуморимият пътешественик се отправя на североизток и през февруари 1869 г. достига до западния бряг на езерото Танганика. Един месец той изследва с лодки западното крайбрежие на езерото, след което го пресича и достига до [[Уджиджи]] на източния бряг. Там го очакват писма и различни припаси, изпратени му с попътни кервани от [[Занзибар]]. Голяма част от изпратените му стоки обаче не достигат до него, а тези които получава са в плачевно състояние. Друг голям удар за уморения и страдащ вече от [[малария]] и други болести изследовател е липсата на лекарства в пратките. Независимо от всичко това, Ливингстън отново с нестихваща енергия, въодушевен от малкото получени пари и стоки, с нови възстановени сили продължава своите изследвания.
 
През юли 1869 г. той напуска [[Уджиджи]], пресича езерото Танганика и се насочва на запад. Поради честото боледуване, враждебността на местното население, ожесточените набези на роботърговците и по редица други причини, походът се забавя и едва в края на март 1871 Ливингстън успява да достигне до река Луалаба, при търговското селище Нянгве. По пътя натам той изследва и десния приток на Луалаба – река [[Луама]].
 
Първоначалният замисъл на Ливингстън е да се спусне по Луалаба, за изясни накъде тече, но плановете му се провалят от една страна поради противодействието на всесилните в тези райони роботърговци и от друга – от участниците в собствената му експедиция. Новите попълнения, наскоро пристигнали от Занзибар, вместо помощници причиняват на пътешественика само неприятности. Това са роби на занзибарските търговци, „отстъпени“ от тях на британския консул в Занзибар. Заинтересовани от по-бързото си завръщане на крайбрежието, те се опитват да склонят Ливингстън към това, но когато се убеждават, че той е непреклонен, започват всячески да подстрекават местното население против него. Огорчен от провала на плановете си, болен и разбит през октомври 1871 г. Ливингстън се завръща в Уджиджи носен на носилка от своите най-верни помощници.