Кирил Български: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Монаси в Рилския манастир, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
В началото на 1926 година Светият синод назначава йеродякон Кирил за секретар на Рилския манастир при игумена епископ [[Варлаам Левкийски]], добре образован книжовник. Кирил проучма богатата Рилска библиотека. След шестмесечна служба в Рилския манастир, Синодът отново го назначава за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. През лятото на 1927 година Кирил защитава докторат по богословие в Черновицкия университет и през есента заминава да специализира философия в [[Берлинския университет|Берлинския университет]] в Германия и в Австрия. В Берлин [[Адолф фон Харнак]] насочва интереса му към историята на Църквата.<ref name="Омарчевски"/>
По решение на Синода на 23 юни 1930 година митрополит [[Павел Старозагорски]] ръкополага йеродякон д-р Кирил в храма на Семинарията „[[Свети Йоан Рилски (София)|Свети Йоан Рилски]]“ в чин йеромонах. На 5 декември 1931 година Кирил е назначен за протосингел на Софийската митрополия. На 9 януари 1932 година, Стефановден по стар стил, получава офикията архимандрит и през септември 1932 година Синодът го назначава за началник на Културно-просветния отдел при Синодната канцелария. През септември 1934 година Кирил става главен секретар на Синода.<ref name="Омарчевски"/>
=== Епископ ===
[[Файл:Bulgarian Bishops in 1937.jpg|дясно|мини|250п|От ляво надясно седнали: митрополитите [[Неофит Скопски]], [[Максим Пловдивски]], [[Неофит Видински]], екзарх [[Стефан I Български]] и митрополит [[Иларион Сливенски]]; прави от ляво надясно: митрополитите [[Борис Неврокопски]], [[Михаил Доростолски и Червенски]], [[Паисий Врачански (Българска патриаршия)|Паисий Врачански]], [[Софроний Търновски]] и епископ Кирил Стобийски, главен секретар на Светия синод, 1937 г.]]
<ref name="Омарчевски"/>
Като главен секретар на Синода, на 12 юли 1936 година, по решение на Синода, архимандрит Кирил е ръкоположен и възведен в епископски сан с титлата на древнопросиялата [[Стобийска епархия]].<ref name="Омарчевски"/>
През 1943 г. дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски [[евреи]]. Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело през 2000 г. е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.
| |||