Кирил Български: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
Като главен секретар на Синода, на 12 юли 1936 година, по решение на Синода, архимандрит Кирил е ръкоположен и възведен в епископски сан с титлата на древнопросиялата [[Стобийска епархия]].<ref name="Омарчевски"/>
След смъртта на митрополит [[Максим Пловдивски]], на 12 май 1938 година епископ Кирил Стобийски е избран<ref name="Омарчевски"/> и на 29 май е канонично утвърден за пловдивски митрополит.<ref name="Цацов 137"/> В Пловдив - най-голямата и най-важната южнобългарска митрополия, Кирил се грижи за поддържането на църквите и строежа на нови храмове, за манастирите и земеделските стопанства, развива усърдна благотворителна дейност, като създава пет сиропиталища и четири трапезарии и пише проповедническа литература за подпомогане на клира.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=204 | заглавие = Патриарх Кирил - жизнен път и научно дело | достъп_дата = 13 април 2020 г | фамилно_име = Топалилов | първо_име = Иво | автор_препратка = | съавтори = | дата = 4 март 2011 г | труд = | издател = Българска православна църква - Българска патриаршия | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
През 1943 г. дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски [[евреи]]. Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело през 2000 г. е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.
| |||