Джан Циен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 11:
Владетелят на Даван гостоприемно посреща Чжан Цзян, тъй като разчита с негова помощ да завърже търговски отношения с [[Китай]]. Той му дава водачи, които го съпровождат до [[Кандзю]]. След като се спуска по [[Сърдаря]], с помощта на кангюйците достига до река [[Зеравшан]], където се намират поселенията на ручжите/юечжи. Техният вожд обаче току-що е покорил източната част на Гръко-Бактрийското царство, което Чжан Цзян нарича в своя доклад Дахиа или Дася. Столицата ѝ е Ланши – китайска транскрипция на града Дараспа. Неправилно е да се сравнява с Бактрия, защото отразява транскрипцията на йероглифи, звучали в Ханската епоха като Тохара. Западната част на Бактрия със столица Бактра ([[Балх]])е под властта на сакарауките, които прогонени от ручжите/юечжи сломяват последните остатъци от гръкобактрийската власт там.
След като води цяла година безуспешни преговори с царя на юечжи за отмъщаване на хуните и съюз с Китай, през 127 г. прл Хр. Чжан Циян се отправя обратно за родината си. Този път тръгва през Южния път, изкачва се по [[Алайската долина]] до изворите на река [[Яркенд (река)|Яркенд]] и се спуска по река [[Хотан (река)|Хотан]] до пустинята [[Такламакан]]. Преминава покрай южната част на пустинята от оазис в оазис, достига до блуждаещото езеро [[Лобнор]], водата на което по това време е солена и той го назовава Солено езеро. На изток от езерото господстват хуните и той отново е пленен от тях. Едва след година му се удава да избяга. По това време умира шанюя Гюнчен и в страната избухват между особици. По-малкият барт на Гюнчен, командващ лявото крило, прави преврат и сваля законния наследник. Племенникът му губи войната, и заедно с Чжан Цзян, хунската му съпруга и верния Ган Фу, през пролетта на 126 г. пр. Хр. се завръщат в
Мисията му така и не е изпълнена, но император У-ди високо оценява богата информация за „Западните земи“. По неговите сравнително точни разчети преминава около 25 хил. ли (14,2 хил. км) Той първи донася в Китай сведения за степите и пустините в [[Централна Азия]], за великите централноазиатски планински системи – [[Тяншан]] и [[Памир]], за големите реки водещи началото си от тези планини – [[Сърдаря]] и [[Амударя]], течащи на запад, и за река [[Тарим]], вливаща се в езерото Лобнор. И най-важното – точното описание на пътя от Китай към западните страни. В началото на I век пр. Хр. по указания от него маршрут преминава южния клон на Великия копринен път. С името на Чжан Цзян китайските историци свързват появяването в [[Китай]] на люцерната, нара, краставиците, гръцкия орех, фиговото дърво и лозята.
| |||