Джеймс IV (Шотландия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 27:
}}'''Джеймс IV Стюарт''' ({{lang|en|James IV}}; {{lang|la|Jakobus IV, Яков IV}}; {{lang|gd|Séamus IV, Шеймъс IV, IPA:[ˈʃeɪməs]}}, [[17 март]] [[1473]] — [[9 септември]] [[1513]]) е крал на [[Шотландия]] от [[1488]] г. до 1513 г. Той е първият ренесансов монарх на шотландците и често е определят като най-успешният крал от династията Стюарт. Освен това Джеймс IV остава в историята като последния британски монарх, намерил смъртта си на бойното поле.
 
Джеймс IV e син на крал [[Джеймс III (Шотландия)|Джеймс III]] и на датската принцеса [[Маргарет Датска|Маргарет]]. През [[1488]] г. петнадесетгодишният Джеймс оглавява бунта на недоволните барони от южната част на страната срещу управлението на баща си. Старият крал е убит от войските на сина си в битката при Саучибърн на [[11 юни]] 1488 г., след което шотландският престол е зает от бунтовния син на краля, коронован на [[24 юли]] в Скоун като крал под името Джеймс IV.
 
След възцаряването на Джеймс IV всички висши постове в администрацията са заети от лидери на метежа срещу Джеймс III – предимно представители на клановете Хепбърн и Юм. Канцлер на страната става Колин Кемпбъл, първи граф Аргайл. Съсредоточаването на властта в ръцете на тесен олигархичен кръг аристократи в лицето на няколко клана предизвиква недоволството на другите участници в метежа срещу покойния крал от [[1488]] г., които не получават полагащите им се от това облаги. Поради това през [[1489]] г. избухва въстание начело с граф Ленъкс, което, въпреки че е потушено от кралските войски, предизвиква краха на олигархическото управление и допускането до властта на по-широк кръг от аристокрацията. През [[1491]] г. Джеймс IV се освобождава от опеката на магнатите, което поставя началото на нова система на кралската власт в страната, основаваща се на силна и авторитарна власт на монарха, който търси опора в широките слоеве на дворянството.
Ред 44:
В началото на управлението на Джеймс IV в отношенията между Англия и Шотландия, юридически намиращи се в състояние на примирие, се появява видимо напрежение – между двете страни съществува необявена пиратска война по море, а през [[1492]] г. Джеймс IV възобновява алианса с Франция. През [[1496]] г. Джеймс IV окзва подкрепа на претендента за английската корона Пъркин Уорбек, представящ се за спасения по чудо син на крал [[Едуард IV]]. Военните действия в подкрепа на Уорбек обаче не дават резултат. Това обаче не обезкуражава Джеймс IV. Невъзможността на [[Хенри VII]] да предприеме ответни мерки срещу шотландците създават у Джеймс IV опасна илюзия за силата на шотландското оръжие, което в края на управлението на Джеймс IV оказва пагубно влияние върху страната.
 
Засега решение на англо-шотландските противоречия Джеймс IV в един династичен съюз между двете държави. Въобще въпросът за женитбата на краля се оказва централен проблем във външната политика на страната. Още през [[1474]] г. той бил сгоден за дъщерята на английския крал Едуард IV Сесили, но след войната от 1480-1482 годежът е развален. През [[1492]] кралят се опитва да спечели ръката на кастилската инфанта, срещу което предлага разтрогване на съюза с Франция. В края на 90-те години Джеиймс IV прави опити да получи ръката на най-възрастната дъщеря на Хенри VII - [[Маргарет Тюдор]]. Преговорите по този въпрос завършват с подписания на [[24 януари]] [[1502]] г. договор между двете кралства - първия подобен след [[1328]] г. Бракът между Джеймс IV и Маргарет Тюдор е сключен официално на [[8 август]] [[1503]] г. в [[Единбург]]. 100 години по-късно този брак обезпечава правата на паравнука на Джеймс IV върху английската корона.
 
Потомък на датските крале по майчина линия, Джеймс IV поддържа съюз с [[Дания]], а през [[1502]] г. праща шотландски флот в помощ на датския крал срещу въстаналите шведи. Дианстичният брак с Англия не влошава отношенията с Франция — през [[1492]] г. съюзът с нея е подновен, а през [[1499]] г. е формиран алианс между Франция, Шотландия и Дания.
 
През [[1509]] г. смъртта на [[Хенри VII]] и възцаряването на войнствения Хенри VIII влошава отношенията между Англия и Шотландия. Отношенията между Лондон и Единбург се обтягат допълнително и поради продължителната липса на мъжки наследник у [[Хенри VIII]], което правило Маргарет потенциален наследник на английския престол след смъртта на брат ѝ. През [[1512]] г. между Франция и Шотландия е подписан договор, според който всяка от страните трябвало да обяви война на Англия в случай, че Англия нападне някоя от тях. [[Хенри VIII]] се присъединява към Свещената лига срещу Франция и през [[1513]] г. английските войски атакуват френското крайбрежие. В отговор Джеймс IV изпраща флота си в помощ на Франция и обявява обща мобилизация на шотландското опълчение. На [[22 август]] [[1513]] г. шотландските войски пресичат английската граница и превземат редица крепости. На [[9 септември]] [[1513]] г. обаче шотландските войски са напълно разбити от англичаните в битката при Флодън Филд, където намира смъртта си и крал Джеймс IV. След смъртта на краля короната на Шотландия е наследена от малолетния [[Джеймс V (Шотландия)|Джеймс V]].