Джеймс V: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 13:
| място на раждане =[[Линлитгоу]], [[Шотландия]]
| починал =[[14 декември]] [[1542]] г.
| място на смъртта =[[Фолкланд]], [[Файф]], [[Шотландия]]
| погребан =
| предшественик = [[Джеймс IV (Шотландия)|Джеймс IV]]
Ред 28:
'''Джеймс V Стюарт''' ({{lang|en|James V}}; {{lang|la|Jakobus V, Яков V}}; {{lang|gd|Séamus V, Шеймъс V, IPA:[ˈʃeɪməs]}}, [[10 април]] [[1512]] — [[14 декември]] [[1542]]) е крал на [[Шотландия]] от [[1513]] г. до смъртта си.
 
Джеймс V е роден на [[10 април]] [[1512]] г. в двореца Линлитгоу, близо до [[Единбург]], Шотландия. Син е на шотландския крал [[Джеймс IV (Шотландия)|Джеймс IV]] и на английската принцеса [[Маргарет Тюдор]], която е сестра на английския крал [[Хенри VIII]]. Наследява престола на [[9 септември]] [[1513]] г., след като баща му е убит в битка срещу англичаните при Флудън Филд. По това време Джеймс V е на година и седем месеца. Коронован е на [[21 септември]] 1513 в кралската капела в Стърлинг. От името на малолетния крал като негов регент започва да управлява майка му Маргарет Тюдор. Английският произход на Маргарет и вторият ѝ брак с Арчибалд Дъглас, граф Ангас, от 1514 г. настройват много от шотландските благородници срещу кралицата майка. В резултат през 1515 г. регентският пост преминава в ръцете на херцога на Олбани Джон Стюарт. Регентството на Джон Стюарт се характеризира с последователна профренска ориентация на външната политика на страната и сравнително спокойната вътрешна обстановка. Държавническият талант и личният авторитет на херцога му позволяват да балансира между двете основни противопоставящи се аристократични групировки, оглавявани съответно от графовете Ангъс и графовте Аран.
 
Към началото на 20-те години в Шотландия се наблюдава засилване на проанглийските настроения. През 1521 г. е издадена книгата ''Велика Британия'' на Джон Мейджър, който пръв в историята на обществената мисъл в Шотландия изразява идеята за преимуществата от една англо-шотландска уния и от създаването на единна британска държава. Проанглийските настроения обричат на крах двата опита на Олбани за военна интервенция на английска територия през 1522-1523 г., когато шотландските дворяни просто отказват да участват във войната. През 1524 г. граф Олбани е отстранен от регентския пост и официално е прокламирано началото на самостоятелното управление на Джеймс V, властта фактически преминава в ръцете на граф Ангъс, който държи младия крал заключен в замъка в Единбург. Повечето аристократи обаче отказват да подкрепят Ангъс и през 1526 г. срещу властта му избухва въстание начело с граф Ленъкс, който е убит. Едва през 1528 г. с помощта на майка си Джеймс V успява да избяга от плена на Ангъс. Около Джеймс V бързо се обединяват повечето дворяни, което принуждава Ангъс да избяга от страната.
Ред 44:
В резултат на конфискациите, контрибуциите и повишаването на поземлената рента, приходите от домена на короната към края на царуването на Джеймс V се утрояват. Рязко се покачват приходите от съдебната система. Двата брака на Джеймс V вливат в кралската хазна огромната сума от 200 хиляди лири, както и други ценности. Огромни приходи се получават и от експлоатацията на църковните богатства. В същото време кралят изпълнява мащабна програма за дворцово строителство – построени са дворците [[Стърлинг (Шотландия)|Стърлинг]], [[Фолкланд]], [[Линлитгоу]], които кралица [[Мари дьо Гиз]] считала за неотстъпващи по нищо на френските кралски дворци. Кралят държи и огромен за възможностите на Шотландия кралски двор. Големите разходи на Джеймс V и недоволството на аристокрацията и опасенията за собствената безопасност правят външната политика на краля доста несигурна
== Външна политика ==
Един от основните външнополитически проблеми, който е актуален почти през цялото управлението на Джеймс V, е въпросът за избора на подходяща съпруга. Освен външнополитически измерения този въпрос има и вътрешни такива, тъй като от бъдещата съпруга на краля се очаква, освен да обезпечи външнополитическите връзки на Шотландия, да донесе и достатъчно голяма зестра, която да влее значителни средства в разстроената кралска хазна. През периода 1527-1531 г. между Единбург и Рим се водят усилени преговори за евентуален брак между Джеймс V и племенницата на папа Климент V – [[Катерина Медичи]]. Правени са и планове за брак между краля и дъщерята на датския крал или дъщерята на краля на Унгария. Най-накрая Джеймс V успява да убеди френския крал в необходимостта между Франция и Шотландия да бъде сключен династичен съюз и на 1 януари 1537 г. Джеймс V се жени за френската принцеса [[Мадлен Валоа]] — дъщеря на френския крал [[Франсоа I]], която донася със себе си огромната сума от 100 хил. лири. Няколко месеца след сватбата обаче кралицата умира. Втора съпруга на шотландския крал става богатата [[Мари дьо Гиз]] – дъщеря на лотарингския херцог Клод I, за която Джеймс V се жени през 1538. Вторият брак донася на краля още 150 хиляди лири.
=== Конфликт с Англия ===
Пострадал в детските си години от действията на проанглийската партия на граф Ангъс, през цялото си управляние Джеймс V съхранява враждебното си отношение спрямо Англия. На пъро време тази враждебност не няма как да получи реализация на практика, тъй като в един евентуален конфликт с Англия, Джеймс V не би могъл да разчита на френска помощ поради действащото англо-френско примирие. Така между Лондон и Единбург дори се водят преговори за династичен брак между Джеймс V и дъщерята на Хенри VIII [[Мария I Тюдор|Мария]]. Разривът между Хенри VIII и папството, жестоките преследвания на католици в Англия и династичният съюз между Шотландия и Франция в края на трийсетте години създават силно напрежение в англо-шотландксите отношения.