Разлика между версии на „Джузепе Меаца (стадион)“

м
overlinking
м (overlinking)
м (overlinking)
На [[19 септември]] 1926 в чест на официалното му откриване се състои мачът между отборите на [[Интер]] и [[Милан]], завършил 6 – 3 в полза на гостите (Интер).
 
Създаден и финансиран от президента на [[Милан]], за да приюти домакинските срещи на отбора, стадионът бива закупен от общината през [[1935]]. Три години по-късно, под ръководството на инженер Бертера и архитект Перласка, започват работите по разширяването му, състоящи се в построяването на четирите свързващи трибуните извивки и разширяването на двете централни трибуни. Резултат – 55 000 места. От футболен сезон [[1947]]/[[1948]] стадионът е сцена на домакинските срещи и на Интер.
 
Второто разширяване ([[1955]]) е по проект на инженер [[Феручо Калцолари]] и архитект [[Армандо Ронка]]. То довежда до драстична промяна. Построено е второ ниво трибуни, което е разположено над вече съществуващите и по този начин отчасти ги покрива. Капацитетът се покачва и достига 100 000 зрители, но поради разпоредби във връзка със сигурността (трудности в случай на евентуални безредици или [[евакуация]]) е намален на 85 000 места, от които около 60 000 седящи. Архитектурният облик е модернизиран чрез спираловидните рампи, позволяващи достъпа до второто ниво трибуни.
1980 – седем месеца след смъртта на [[Джузепе Меаца]] (считан за най-добрия италиански футболист) „храмът на италианския [[футбол]]“ (както всички определят стадион Сан Сиро) е наречен в негова памет „Джузепе Меаца“.
 
[[1990]] – Италия е домакин на Световното първенство по [[футбол]]. По повод на това събитие общинският съвет на [[Милано]], след като оставя настрана идеята за построяването на нов [[стадион]] решава да даде ход на една дълбока реконструкция на вече съществуващият „Джузепе Меаца“.
 
Основната идея е да се построи трето ниво трибуни и да се покрият 100% от местата за седящи зрители. Проектът, работа на архитектите [[Джанкарло Рагаци]], [[Енрико Хофер]] и инженер [[Лео Финци]] предвижда да се разположат около вече съществуващата постройка независими подпори, върху които да бъде положено новото ниво. С тази цел биват построени от армиран [[бетон]] единадесетте цилиндрични кули. Те позволяват достъпът на зрителите до новите трибуни, четири от тях служат за опора на мрежата от греди служеща за покритие на стадиона, а във вътрешността им са разположени различни помещения за обществени нужди (бар, VC и т.н.).
През [[2002]] биват построени първите двадесет Sky Box (архитекти: [[Джанкарло Рагаци]] и [[Карло Биавати]]). Те са тридесет и предлагат максимален комфорт. Някои от услугите предлагани в тях са: първокласен катеринг предлагащ топли и студени ястия, изискано обзавеждане включващо телевизор от най-ново поколение, голяма маса подходяща за провеждане на събрания и срещи, сервитьор, собствен хигиенен възел и кухненски бокс.
 
Скай Боксовете са разположени във вътрешната част, по дължина на централните трибуни от първо ниво. Пред всеки един от тях са разположени удобни малки кресла на разположение на техните обитатели, за една перфектна видимост на игрището. Само собствениците на Sky Box намиращи се по дължина на червената трибуна имат право на свободен достъп до Sala Executive Club, който се намира под червената трибуна и освен безукорните топли и студени ястия предлагани преди, след и по време на срещата, разполага и с множество екрани позволяващи наблюдаването на директно предаваните мачове, както и интервютата след края на срещите. Разполага със 725 места (400 от които седящи) и е дело на архитектите Джанкарло Рагаци и [[Карло Биавати]]. Най-приятното качество на този ресторант за един любител на футбола е фактът че цялата му страна намираща се по дължината и на нивото на игрището е от стъкло. Запазен е за феновете, разполагащи с годишен абонамент за почетната трибуна, ложите и скай боксовете от червената трибуна.
 
==== Ложи ====