Добростански рид: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 22:
Билните му части са плоски и заравнени, разположени на 1200 – 1500 м н.в. с изолирани възвишения – връх '''Стария бунар''' (1517,2 м). Склоновете му са стръмни с разседен произход, а на юг за ерозирани от дълбоката каньоновидна долина на река [[Сушица (река)|Сушица]](Мостовска Сушица). Изграден е предимно от силно окарстени мрамори, шисти и серпентинити. В южната му част има обширни карстови полета (Ширината), понори, пещери („Иванова дупка“, „Добростански бисер“, „Дружба“, „Хралупата“, „Топчика“, „Ямата“ и др.), въртопи, кари. Добростанският карстов район се дренира от Четиридесетте извора, бликащи в северното му подножие в района на село [[Мулдава]]. Билните му части са покрити с редки иглолистни гори, а склоновете с широколистни гори и храсти.<ref name="грб"/>
В рида са изградени и функционират 4 хижи („Момина сълза“, „Безово“, „Ловна хижа“ и „Марциганица“), летовища и други пунктове за отмора, спорт и туризъм. В западното му подножие, на десния бряг на [[Чепеларска река]] се намира вторият по големина и посещаемост православен манастир в България – [[Бачковски манастир|Бачковският]], а на североизточния му склон, над село
На най-северния склон на рида се намират няколко от кварталите на [[Асеновград]], а по неговите подножия и във вътрешността му селата: [[Бачково]], [[Горнослав]], [[Добростан]], [[Мостово]], [[Орешец (Област Пловдив)|Орешец]] и [[Червен (Област Пловдив)|Червен]].<ref name="грб"/>
| |||