Северна Корея: Разлика между версии

| площ-място = 97-моо

| население-гъстота-място = 65-тоо

| продълж-живот-място = 109-тоо

| дет-смъртност-място = 96-тоо

'''Корейската народно-демократична република'''<ref>[http://www.mfa.bg/embassies/nordkorea Корейската народно-демократична република на сайта на МВнР]</ref> ([[Хангъл]]: 조선민주주의인민공화국; [[Ханджа]]: 朝鮮民主主義人民共和國; [[Система на Маккюн-Райшауер|Маккюн-Райшауер]]: Chosŏn Minjujuŭi Inmin Konghwaguk ''Чосън Минджуджуи Инмин Конхуагук''), съкратена като '''КНДР''', е [[държава]] в [[Източна Азия]], заемаща северната част на [[Корейски полуостров|Корейския полуостров]] с площ от 120 540  km².

На юг КНДР граничи с [[Република Корея]] (238  km), с която до 1948 година образуват [[Корея|една страна]]. Строго охраняваната граница между двете корейски държави следва 38-я [[паралел]].<ref>Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров (2008), стр. 20</ref> На север КНДР граничи с [[Китай]] (1416  km) и [[Русия]] (19  km). Дължината на държавните граници е общо 1673  km, на бреговата линия – 2495  km. На запад страната опира [[Жълто море]] и [[Корейски залив|Корейския залив]], а на изток – [[Японско море]].

Климатът е умереноконтинентален, със силни валежи през [[лято]]то по време на кратък [[дъждовен сезон]] (''чанма''). В края на пролетта има известно засушаване след обилните пролетни валежи. Зимата трае от декември до март и варира от мека на юг, до сурова в централните северни части, където средната температура през януари е -23&nbsp; °C. Температурните разлики са големи. Най-ниската измерена температура е -46,5&nbsp; °C, а летните температури в Пхенян достигат до +30&nbsp; °C.<ref name="EBLand">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/322222/North-Korea#toc34919|title=North Korea – Land|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=28 септември 2013}}</ref> През 2007 г. Северна Корея е сполетяна от [[Наводнение в Северна Корея (2007)|най-тежките наводнения]] през последните 40 години, вследствие на което загиват стотици хора.

Северна Корея има гъста речна мрежа, с пълноводни реки. Най-дълга е река Амнок (Ялу), по-голямата част от която е плавателна.<ref name="Doikov21">Дойков, Дерменджиев, Димитров (2008), стр. 21</ref> Всички по-големи реки, включително Амнок, Чхончхън, Тедонган и Черьон се вливат в [[Жълто море]]. Изключение прави река Туманган, която се влива в [[Японско море]].<ref name="EBLand"/>

Горите заемат около 80% от територията.<ref name="Doikov20">Дойков, Дерменджиев, Димитров (2008), стр. 20</ref> Добивът на [[дървесина]] е широко разпространен. Малка част от равнините за заети от [[степ|лесостепи]]. Над 60% от почвената покривка е местно образувана от [[гранит]]ни скали и [[шисти]]. Почвите са предимно кафяви и неплодородни заради ниско съдържание на органични вещества, но речните долини и крайбрежните равнини имат сравнително плодородна [[алувиално-ливадни почви|алувиална]] почвена покривка.<ref name="EBLand"/>

Още през август 1945 Военният департамент на САЩ, без да се консултира със СССР или корейски ръководители, определя 38-мияия паралел за разделителна линия между съветската и американската окупационна зона. Впоследствие съветските власти не изказват възражения и между двете страни започват да се провеждат съвместни заседания за решаване на въпроса за обединена Корея.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 38</ref> През 1947 година обаче двете суперсили осъзнават, че назрява [[Студена война|блоково противопоставяне]], и увеличават опитите си да установят съюзнически правителства в зоните си на контрол. На 15 август 1948, след организирани с помощта на САЩ и ООН избори, на юг се създава Република Корея, а три седмици по-късно на север се появява Корейската народно-демократична република под ръководството на [[Ким Ир Сен]] ([[1912]] – [[1994]]). Малко по-късно от страната се изтеглят всички съветски войски.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 40, 42</ref>

На 25 юни 1950 КНДР напада Република Корея под предлог, че я освобождава от марионетно правителство. Така се слага началото на [[Корейска война|Корейската война]]. Под бързата и масирана офанзива на [[Корейската народна армия]], южнокорейският режим и войска рухват в рамките на няколко дни. САЩ и редица техни съюзници обаче се включват във войната през есента на 1950 под знамето на [[ООН]], а стотици хиляди китайски „доброволчески войски“ се включват на страната на Севера. През 1951 фронтовата линия се стабилизира около 38-мияия паралел, и в следващите две години се водят дълги сражения без съществен резултат.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 44</ref> На [[27 юли]] [[1953]] г. е подписано примирие между ООН, Корейската народна армия и Народната доброволческа армия на Китай.<ref>[http://news.findlaw.com/hdocs/docs/korea/kwarmagr072753.html Онлайн препис на документа за примирие]</ref> Въпреки това официален мирен договор и до днес няма, териториалните промени след войната са нищожни, а жертвите са милиони. Северна Корея е буквално срината от непрестанните бомбардировки и на територията ѝ почти не оцеляват съвременни за тогава сгради.<ref name="ReferenceA">Библиотека на Конгреса 2009, стр. 45</ref>

Възстановяването от войната е бързо и динамично, благодарение на различни петгодишни, шестгодишни и седемгодишни планове.<ref name="FAS">[http://www.fas.org/nuke/guide/dprk/target/industry.htm Федерация на Американските Учени – индустрията на Северна Корея]</ref> Икономическото развитие набляга на тежката промишленост и следва сталинисткия модел на затворена икономика.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 45<name="ReferenceA"/ref> Между 1966 и 1969 избухват редица малки погранични конфликти между войници от Корейската народна армия и въоръжените сили на Република Корея. Сближаването между САЩ и Китай обаче значително подобрява отношенията между двете Кореи.<ref name="ReferenceB">Библиотека на Конгреса 2009, стр. 55</ref> Постепенно Северна Корея се превръща в една от влиятелните членки на [[Движение на необвързаните страни|Движението на необвързаните страни]]. До 1976 КНДР поддържа равенство в икономическо отношение с Юга; в това десетилетие почти 40% от външната ѝ търговия е със страни извън [[Източния блок]]. Модернизирането на страната със западни и японски технологии обаче я оставя в дълг, и през 1980-те Северна Корея вече е изостанала от южната си съседка и системно се проваля в изпълнението на плановете.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 46 – 49</ref> В тези години международната атмосфера отново се изостря. Разпадът на Източния блок довежда до сериозна криза във външната политика на КНДР, тъй като почти всички нейни досегашни съюзници, включително Китай, започват да изграждат отношения с Южна Корея.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 56</ref>

Населението на Северна Корея е едно от най-хомогенните в етнически и езиков аспект, като над 99% от населението са етнически [[корейци]]. Съществуват и много малки [[Хан (народ)|китайски]] и [[японци|японски]] общности. Според последни изчисления населението възлиза на 24 720 407 души, на 50-тоо място в света.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn&regionCode=eas&rank=50#kn|title=North Korea population rankings|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=22 декември 2013}}</ref> Средната продължителност на живота е 69,5 години, на 155-тоо място в света;<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2102rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn&regionCode=eas&rank=155#kn|title=North Korea life expectancy rankings|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=22 декември 2013}}</ref> детската смъртност е 25,3 случая на 1000 новородени.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2091rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn&regionCode=eas&rank=76#kn|title=North Korea infant mortality rate ranking|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=22 декември 2013}}</ref> Гъстотата на населението е 189 души на km²,<ref name="Doikov22">Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров (2008), стр. 22</ref> като 40% от населението е градско, а 60% – селско. Прирастът на населението е положителен – 0,53% на година,<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2002rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn&regionCode=eas&rank=149#kn|title=North Korea population growth ranking|publisher=CIA World Factbook|accessdate=22 декември 2013}}</ref> Очакванията през 20 век са били, че до 2010 година населението ще достигне 28,5 милиона души, но това не се случва поради глада през 1990-те години. Тогава от глад и болести загиват над 1 милион души, или 5% от населението на страната. Допълнителни фактори за намаляващия прираст са късните бракове (след напускането на военна служба), изтощението от дълги часове труд и задължителни политически активности, ограничените ресурси на семействата и влошеното здравеопазване.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 69</ref>

Единственият официален език е [[корейски език|корейският]]. Той е традиционно разделен на два основни говора: пхенянският, който се използва в КНДР, и сеулският.<ref>[http://www.translation-services-usa.com/korean_dialects.shtml Говори] ''The standard language (Pyojuneo or Pyojunmal) of South Korea is based on the dialect of the area around Seoul, and the standard for North Korea is based on the dialect spoken around P'yongyang''</ref> В различните провинции се говорят разнообразни диалекти, някои от които не са взаимно разбираеми. Писменият език използва азбуката [[хангъл]] (наричана ''чосонгъл'' в КНДР).<ref name="ReferenceC">Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7</ref>

По традиция корейците изповядват [[будизъм]] и съблюдават ученията на [[конфуцианство]]то, но броят на активно практикуващите вероизповеданието си севернокорейци е малък. В Северна Корея има около 2,7 милиона последователи на [[синкретизъм|синкретичната]] религия [[чхондогьо]], 14 000 [[християнство|християни]] (католици и протестанти) и 10 000 будисти. Религиозни мероприятия обаче почти няма, и въпреки гарантираната в конституцията религиозна свобода, правителството активно ограничава тези дейности. В страната има около 300 будистки храма, но на тях се гледа по-скоро като на културно наследство.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7<name="ReferenceC"/ref> Правителството гледа по-благосклонно на будизма отколкото на другите вероизповедания и отпуска средства за развитието му заради решаващата му роля в историческото развитие на страната.<ref>{{cite news|url=http://articles.latimes.com/2005/oct/02/world/fg-temple2|title=Buddhist Temple Being Restored in N. Korea|date=2 октомври 2005|publisher=[[Los Angeles Times]] | first=Barbara | last=Demick}}</ref>

Външната политика и на двете корейски държави е деформирана от нуждата да поддържат огромни армии, готови да воюват една срещу друга във всеки даден момент. Тези отношения се характеризират с непрестанна враждебност, съсредоточена около [[Корейска демилитаризирана зона|Демилитаризираната зона]] и откъслечно нарушавана от кратки затопляния в отношенията между Сеул и Пхенян. След десетилетие на провокации през 60-те години, двете Кореи бързо затоплят отношенията си през 1970-те и на 4 юли 1972 обявяват, че ще търсят обединение по мирен път. Само след година тези преговори се провалят, но продължават да служат за пример какво може да бъде постигнато чрез дипломация.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 55<name="ReferenceB"/ref> Към края на 70-те има затопляне и в отношенията със [[САЩ]], като в същото време севернокорейското ръководство заклеймява съветския „доминационизъм“ и по международните въпроси поддържа близка до Китай политика. През 1980-те китайско-американското сближаване продължава, но отношенията с Южна Корея се влошават заради подкрепата на [[Роналд Рейгън]] за режима на [[Чхън До-хван]]. С разпадането на Източния блок и сближаването между Пекин и Сеул през 1990-те, Северна Корея попада в международна изолация.<ref name="ReferenceD">Библиотека на Конгреса 2009, стр. 57</ref>

Въпреки това за същото десетилетие се наблюдава сближаване на севера и юга. Дадено е началото на съвместен автомобилостроителен проект с ''[[Хюндай]]'', започват преговори за прекратяване на военната ядрена програма на Севера и започва т.нар. „Слънчева политика“ на южнокорейския президент [[Ким Те Чжун]]. Той и Ким Чен Ир се срещат в Пхенян през 2000 година, което е първата среща на корейските държавни глави от 1945 година насам. Срещите с администрацията на Бил Клинтън почти постигат ракетно-ядреното разоръжаване на КНДР,<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 57<name="ReferenceD"/ref> но администрацията на [[Джордж Уокър Буш]] прекратява споразуменията. След 2002 година постигнатият за последните 10 години дипломатически напредък изчезва и отношенията между Пхенян и Вашингтон навлизат в състояние на трайна криза.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 58</ref> Военната ядрена програма е основната точка на почти всички дипломатически въпроси, свързани със Северна Корея. Трите ядрени опита и ракетните изпитания между 2006 и 2012 година довеждат до налагането на редица санкции срещу Пхенян от страна на [[Съвета за сигурност на ООН]].<ref>{{cite web|url=http://www.reuters.com/article/2013/06/21/us-korea-north-un-sanctions-idUSBRE95K0VU20130621|title=North Korean U.N. envoy urges end to economic sanctions|publisher=Ройтерс|date=21 юни 2013|accessdate=16 декември 2013}}</ref> Северна Корея е обвинявана от САЩ и в производството на висококачествени фалшиви банкноти,<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/crs/row/RL33324.pdf|title=North Korean Counterfeiting of U.S. Currency|publisher=FAS.org|date=12 юни 2009|accessdate=16 декември 2013}}</ref> и международно разпространение на наркотици, включително [[метамфетамин]]и, [[хероин]] и [[хашиш]] с цел увеличаване на валутните си запаси.<ref>{{cite web|url=http://worldnews.nbcnews.com/_news/2013/12/07/21772203-murky-drug-trade-how-did-north-korea-become-a-meth-hub|title='Murky' drug trade: How did North Korea become a meth hub?|publisher=NBC News|date=7 декември 2013|accessdate=16 декември 2013}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2086.html#kn|title=Illicit Drugs field listing|publisher=CIA World Factbook|accessdate=16 декември 2013}}</ref>

Брутният вътрешен продукт на глава от населението е $1700 към 2015 година, на 213-тоо място в света.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2004rank.html#kn|title=CIA The World Factbook: GDP per capita list|accessdate=03-09-2017}}</ref> През 2016 година Северна Корея отбелязва най-високия ръст на БВП от 17 години – 3,9%, въпреки наложените тежки санкции върху износа.<ref>{{cite web|url=https://www.cnbc.com/2017/07/20/north-koreas-economic-growth-climbs-to-17-year-high-in-2016-despite-sanctions-targeting-nuclear-program.html|title=North Korea's economic growth climbs to 17-year high in 2016 despite sanctions targeting nuclear program|publisher=CNBC|accessdate=04-09-2017}}</ref> Средният годишен доход на глава от населението е между $1000 и $2000 на година, по изчисления от 2013 г.,<ref>{{cite web|url=http://www.independent.co.uk/news/world/asia/15-fascinating-facts-about-north-korea-a7195656.html|title=15 fascinating facts about North Korea|publisher=The Independent|accessdate=03-09-2017}}</ref> но като цяло сведенията за доходите са противоречиви. Емигранти оценяват минималния месечен доход за оцеляване на четиричленно семейство на около $15, като в по-развитите части на страната е около $30 на семейство.<ref name="atimes1">{{cite web|url=http://www.atimes.com/atimes/Korea/ND25Dg03.html|title=North Korea redefines 'minimum' wage|publisher=Asia Times|date=25-04-2012|accessdate=03-09-2017}}</ref> Частните търговци имат далеч по-високи доходи – около $100 месечно за съдържатели на магазини, и между $500 и $700 месечно за собственици на работилници, но тези предприемачи са малцинство. Голяма част от населението работи неофициално в частния сектор.<ref name="atimes1"/> Производствената структура на икономиката обаче включва разнообразни трудово-интензивни и капиталово-интензивни производства, поради което японският икономист и специалист по севернокорейско стопанство Мицухиро Мимура нарича Северна Корея „най-бедната [[развити страни|развита страна]] в света“.<ref name="38north1">{{cite web|url=http://www.38north.org/2017/09/jbaron090717/|title=What if Sanctions Brought North Korea to the Brink? „Well, in 1941…“|publisher=38north.org|accessdate=08-09-2017}}</ref>

В структурата на икономическата заетост на населението най-голям дял имат заетите в селското стопанство – 44%, следван от дела на заетите в промишлеността – 42%.<ref name="Doikov22">Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров (2008), стр. 22</ref> С развитието на пазарите ([[чжанмадан]]) се забелязва появата на [[средна класа]], която дава и началото на по-голям сектор на услугите, в т.ч. [[такси]]та, банкови карти, доставки, мобилни услуги и други.<ref name="Reforms"/><ref name="SoKo1">{{cite web|url=http://english.yonhapnews.co.kr/northkorea/2015/12/27/65/0401000000AEN20151227000500315F.html|title=S. Korea says up to 1.8 mln N. Koreans use markets per day|publisher=[[Йонхап]]|accessdate=10-09-2017}}</ref> Чжанмадан се посещават от около 1,8 милиона души дневно.<ref name="SoKo1"/> Според икономиста Бенджамин Силвърстайн, тези пазари дават работа на близо 1,1 милиона души, или 7,5% от общата заетост, и генерират между $4,7 и $6,2 милиарда в годишни такси за държавата.<ref>{{cite web|url=http://www.nkeconwatch.com/2016/12/10/the-size-of-north-koreas-market-economy-and-why-it-matters/|title=The size of North Korea’s market economy, and why it matters|publisher=NKEconWatch|accessdate=10-09-2017}}</ref> Предизвикателство пред по-нататъшното развитие на икономиката остават голямата разлика в стандарта на живот между столицата и провинцията, ширещата се [[корупция]] и [[инфлация]]та.<ref name="Reforms">{{cite web|url=http://www.eastasiaforum.org/2013/09/24/north-koreas-rolling-economic-reforms/|title=North Korea’s rolling economic reforms|publisher=East Asia Forum|date=24 септември 2013|accessdate=23 ноември 2013}}</ref>

Транспортната мрежа в Северна Корея е добре развита, но остаряла. През 1990 година в страната е имало около 30 000  km пътища, от които едва около 1700 [[асфалт]]ирани. Вследствие на природните бедствия в средата на 90-те пътната инфраструктура е силно засегната, и днес пътищата са с обща дължина от 25 554  km, от които 724  km асфалтирани.<ref name="CIAT">[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/kn.html#Trans CIA – The world Factbook. Korea, North – Transport]</ref> Най-голямата и добре поддържана магистрала е от [[Пхенян]] до [[Уънсан]], с дължина от около 200  km. Широко застъпен е железопътният транспорт. Железопътната мрежа е с дължина 5235  km, от които 3500  km са електрифицирани.<ref name="CIAT" /> Заради големите запаси от въглища в страната все още се използват парни [[локомотив]]и, за транспорт на стоки и пътници. Множеството реки, които текат през КНДР улесняват евтиния воден транспорт. Общата дължина на водните пътища е 2250  km.<ref name="CIAT" />

Недостигът на електричество и горива и предимно остарялото оборудване са едни от най-сериозните проблеми за страната. Северна Корея разчита на два основни енергийни източника – висококачествени [[антрацит|антрацитни въглища]] и водноелектрически потенциал. През [[2003]] въглищата са задоволявали 82% от нуждата за твърдо гориво.<ref name="EIA – Общ преглед">[https://archive.is/20120730002321/www.eia.doe.gov/cabs/North_Korea/EnergyOverview.html EIA – Общ преглед], Официална администриция за енергетика на САЩ</ref> Въпреки голямото наличие на този природен ресурс и множеството реки, страната страда от изключително остър дефицит на електричество заради остаряла електропреносна мрежа, проблеми при транспортирането на въглищата, недостига на течни горива като [[Дизелово гориво|нафта]], и отчасти заради наводненията, които са разрушили стените на някои [[ВЕЦ]].<ref>[https://archive.is/20120730002321/www.eia.doe.gov/cabs/North_Korea/EnergyOverview.html name="EIA – Общ преглед], Официална администриция за енергетика на САЩ<"/ref> През 2009 бива прокарана т.нар. „150-дневна кампания“, в която бригади от ударници частично възстановяват засегнатата инфраструктура, увеличавайки производството на електричество и въглища,<ref>[http://english.yonhapnews.co.kr/northkorea/2009/09/23/75/0401000000AEN20090923007500325F.HTML North Korea Extends Labor Drive by 100 Days Following '150-day Battle'], Йонхап, 24 септември 2009</ref> а година по-късно започва изграждането на експериментален леководен ядрен реактор за производство на електроенергия, с мощност от 25 – 30 мегавата.<ref>[http://www.voanews.com/english/news/Security-Firm-Says-North-Korea-Building-Reactor-109450129.html Security Firm Says North Korea Building Reactor]</ref><ref>[http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/northkorea/8145896/North-Korea-starts-building-new-nuclear-reactor.html North Korea starts building new nuclear reactor], ''The Telegraph'' </ref><ref>[http://en.rian.ru/world/20101113/161323038.html]</ref> Много от промишлените предприятия обаче, като най-големият металургичен комбинат – Кимчхък, продължават да работят на половин капацитет.<ref>[http://www.dailynk.com/english/read.php?cataId=nk01500&num=5256 Kimchaek Steel Works Management in Trouble]</ref> В системен проблем са се превърнали кражбите на влакови компоненти и части от производствените линии в заводите.

{{Географско местоположение|Център=[[Северна Корея]]|Север=[[Китай]], [[Русия]]|Юг=[[Южна Корея]]}}

* Kim, Ilpyong J.: ''Historical dictionary of North Korea'', Scarecrow Pr., Lanham, 2003, ISBN: 0-8108-4331-5