Съединени американски щати: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
правопис числителни редни (12) редактирано с AWB
Ред 34:
| население-място = 3-то
| население-градско = 82
| население-градско-място = 28-моо
| население-гъстота-място = 146-тоо
| население-оценка-година = 2010
| население-оценка = 308 745 538
Ред 42:
| БВП-място = 2-о
| БВП-на-човек = $65 112<ref name="IMFWEOUS"/>
| БВП-на-човек-място = 11-тоо
| БВП-ном-година = 2019
| БВП-ном-общо = $21,439 трлн.<ref name="IMFWEOUS"/>
| БВП-ном-място = 1-во
| БВП-ном-на-човек = $65 112<ref name="IMFWEOUS"/>
| БВП-ном-на-човек-място = 7-моо
| Джини-година = 2017
| Джини = {{понижение|g}} 39,0<ref name="WBUSGini">{{cite web |url=https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=US |title=GINI index (World Bank estimate) |publisher=[[Световна банка]] |work=data.worldbank.org |accessdate=16 февруари 2019}}</ref>
Ред 54:
| ИЧР = {{повишение}} 0,920
| ИЧР-категория = {{color|green|много висок}}
| ИЧР-място = 15-тоо
| продълж-живот = 78,9 години
| продълж-живот-място = 35-тоо
| дет-смъртност = 6,5
| дет-смъртност-място = 183-то
| грамотност = 99
| грамотност-място = 18-тоо
| валута = [[Щатски долар]]
| валута-код = USD
Ред 90:
[[Файл:USA topo en.jpg|мини|300п|ляво|Топографска карта на САЩ]]
 
Общата площ на САЩ e 9 826 675  km²,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.enchantedlearning.com/usa/states/area.shtml | заглавие = US States (plus Washington D.C.) Area and Ranking | достъп_дата = [[5 юли]] 2014 | дата = 2001 | издател = U.S. Census Bureau | език = en }}</ref> включваща и водните територии, а без тях 9 147 593  km²,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://water.usgs.gov/edu/wetstates.html | заглавие = How much of your state is wet? | достъп_дата = [[5 юли]] 2014 | дата = [[17 март]] 2014 | издател = U.S. Census Bureau | език = en }}</ref> което прави страната трета или четвърта по големина в света<ref>Има различни мнения дали е трета или четвърта, съпоставена с територията на [[Китайска народна република|Китай]].</ref> след [[Русия]], [[Канада]] и евентуално [[Китайска народна република|Китай]].
 
Най-високата точка на САЩ е [[връх]] [[Денали]] (6194 [[метър|m]]) в щата [[Аляска]], който е и най-висок в цяла Северна Америка. Най-ниската точка на САЩ, а и в цяла [[Северна Америка]], е [[Долината на смъртта]] (86 m под морското равнище) в [[щат]]а [[Калифорния]].
 
Най-краткото разстояние между САЩ и Русия е 86  km, а между Китай и САЩ е 1200  km.
 
=== Официални райони на САЩ ===
Ред 106:
Район 1 [[Североизточен]]
* Подрайон 1: [[Нова Англия (САЩ)|Нова Англия]] ([[Върмонт]], [[Кънектикът]], [[Масачузетс]], [[Мейн]], [[Ню Хемпшир]], [[Роуд Айлънд]])
 
* Подрайон 2:[[Среден Атлантик (САЩ)|Среден Атлантик]] ([[Ню Джърси]], [[Ню Йорк]] и [[Пенсилвания]])
Район 2: [[Среден Запад (САЩ)|Среден Запад]] (Преди юни 1984 г. районът Среден Запад е бил определян като Северен Централен район)
* Подрайон 3: Североизточен централен ([[Илинойс]], [[Индиана]], [[Мичигън]], [[Охайо]] и [[Уисконсин]])
 
* Подрайон 4: Северозападен Централен ([[Северозапад (САЩ)|Северозапад]]) ([[Айова]], [[Канзас]], [[Минесота]], [[Мисури (щат)|Мисури]], [[Небраска]], [[Северна Дакота]] и [[Южна Дакота]])
 
Район: [[Южен]] ([[Юг (САЩ)|Юг]])
* Подрайон 5: Южен Атлантик ([[Вашингтон (щат)|Вашингтон]], [[Вирджиния]], [[Западна Вирджиния]], [[Делауеър]], [[Джорджия]], [[Мериленд]], [[Северна Каролина]], [[Флорида]], [[Южна Каролина]])
 
* Подрайон 6: Югоизточен Централен ([[Алабама]], [[Кентъки]], [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]] и [[Тенеси]])
 
* Подрайон 7: Югозападен Централен ([[Арканзас]], [[Луизиана]], [[Оклахома]] и [[Тексас]])
Район [[Западен]]
* Подрайон 8: Планински ([[Айдахо]], [[Аризона]], [[Колорадо]], [[Монтана]], [[Невада]], [[Ню Мексико]], [[Уайоминг]] и [[Юта]])
 
* Подрайон 9: Тихоокеански ([[Аляска]], [[Калифорния]], [[Орегон]] и [[Хаваи]])
 
Line 131 ⟶ 126:
 
=== Климат ===
Във вътрешността на континента местата, отдалечени от големи водни басейни, се характеризират с по-големи сезонни разлики в температурата, от колкото местата по крайбрежията. Годишната амплитуда на температурата в части от северните Големи равнини стига до 65&nbsp; °C; на някои места са отбелязани годишни разлики в температурата до 100 градуса (от 50 до -50&nbsp; °C).
 
Климатът в по-голямата част от страната е умерен и субтропичен, континентален и тропичен – на полуостров Флорида. Средните януарски температури са от –24,8&nbsp; °C в Аляска и –18&nbsp; °C в Централните равнини до 14&nbsp; °C в югозападните части и до 20&nbsp; °C на полуостров Флорида. Средните юлски температури са от 14 до 25&nbsp; °C на западното крайбрежие, 16 – 26&nbsp; °C на източното и до 32&nbsp; °C във вътрешните плата и южните части на страната.
 
Близостта до големи водни басейни влияе положително върху количеството на валежите – в крайбрежните места обикновено падат повече валежи. На изток и в приморските части падат 1000 – 2000  mm валежи годишно. В Централните равнини падат около 600 – 900  mm валежи годишно. Във Великите равнини валежите са около 400 – 600  mm годишно. В платата те са 400  mm годишно. В пустинните райони валежите са най-малко – под 100  mm годишно.
 
=== Природа ===
Line 194 ⟶ 189:
След избирането на [[Ейбрахам Линкълн]] през [[1860]] г., първият президент от антиробовладелската [[Републиканска партия (САЩ)|Републиканска партия]], конвенции от тринадесет щата обявяват отцепване и формират [[Конфедеративни американски щати|Конфедеративните американски щати]], докато федералното правителство на САЩ поддържа отцепването като незаконно.{{hrf|O'Brien|2002|184}} Последвалата война е първа за Съюза, след нея в [[1863]] г. жертвите нарастват и Линкълн представя неговата Прокламация за освобождаване на робите, с която целта на втората война става премахването на робството. Гражданската война остава като най-смъртоносния военен конфликт в американската история, виновна за смъртта на ок. 618 000 войници, както и много цивилни граждани.{{hrf|Vinovskis|1990|4}}
 
След победата на [[Съюз (Американска гражданска война)|Съюза]] през [[1865]] г., три изменения на Конституцията на САЩ, забраняващи робството, правят близо четири милиона [[афроамериканци|американци от африкански произход]], които са били роби,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www2.census.gov/prod2/decennial/documents/1860a-02.pdf | заглавие = 1860 Census | достъп_дата = [[10 юни]] 2007 | издател = U.S. Census Bureau | цитат = 7-маа страница – списък на пълното робско население от 3 953 760.| език = en }}</ref> граждани на страната, и им обещава права на глас. Войната и нейната резолюция водят до значително увеличение на федералната власт,{{hrf|De Rosa|1996|266}} насочена към реинтегриране и възстановяване на южните щати, като същевременно гарантира права на наскоро освободени роби.{{hrf|Tarr|2009|30}} Но след Ерата на реконструкция, в целия Юг законите на Джим Кроу скоро обезправят повечето черни и някои бедни бели. През следващите десетилетия както в севера, така и в юга, черните и някои бели се изправят срещу системната дискриминация, включително расова сегрегация и редките решавания на проблеми извън съда, предизвиквайки национални движения срещу тези злоупотреби.{{hrf|Tarr|2009|30}}
 
=== Имиграция, разширение и индустриализация ===
Line 205 ⟶ 200:
Краят на [[индиански войни|индианските войни]] допълнително разширява площите, подложени на механично отглеждане, и увеличава излишъците за международните пазари.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.cliffsnotes.com/study-guides | заглавие=„Toward a Market Economy“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=Houghton Mifflin Harcourt |издател=CliffsNotes |цитат= |език=en }}</ref> Континенталната експанзия завършва с купуването на Аляска от Русия през [[1867]] г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://history.state.gov/milestones/1866-1898/alaska-purchase | заглавие=„Purchase of Alaska, 1867“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |труд=U.S. Department of State |издател=Office of the Historian |цитат= |език=en }}</ref> През 1893 г. проамериканските елементи в Хаваите свалят монархията и създават република, която е анексирана от щатите през 1898 г. [[Пуерто Рико]], [[Гуам]] и [[Филипини]]те са отстъпени от Испания през същата година, след [[Испано-американска война|Испано-американската война]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://history.state.gov/milestones/1866-1898/spanish-american-war | заглавие=„The Spanish-American War, 1898“ |достъп_дата =24 октомври 2017 |труд=U.S. Department of State |издател=Office of the Historian |цитат= |език=en }}</ref>
 
Бързото икономическо развитие в края на 19-тии и началото на 20 век стимулира възхода на много бележити индустриалци. [[Бизнес магнат|Магнати]] като [[Корнелиус Вандербилт]], [[Джон Рокфелер]] и [[Андрю Карнеги]] водят напредъка на страната в [[железопътен транспорт|железопътната]], [[нефтопреработвателна промишленост|нефтената]] и стоманодобивната промишленост. Банковото дело се превръща в основна част от икономиката, като [[Джон Пирпонт Морган|Джон Морган]] играе важна роля. [[Томас Едисън|Едисън]] и [[Никола Тесла|Тесла]] се захващат с разпространението на електроенергия за промишлеността, домовете и за уличното осветление. [[Хенри Форд]] прави революция в [[автомобилна промишленост|автомобилната индустрия]]. Американската икономика се разраства и се превръща в най-голямата в света, а Съединените щати стават една от [[велика сила|великите сили]] в света.<ref>{{cite book |title= Industry Comes of Age: Business, Labor, and Public Policy |last=Kirkland |first=Edward |authorlink= |coauthors= |year=1961 |publisher= |location= |isbn= |pages=400 – 405 |url= |accessdate=}}</ref> Тези драматични промени са придружени от социални безредици и възход на [[популизъм|популистки]], [[социализъм|социалистически]] и [[анархизъм|анархистически]] движения.{{hrf|Zinn|2005|321 – 357}} Този период приключва с настъпването на [[Прогресивна ера|Прогресивната ера]], в която се осъществяват значителни реформи в много обществени области, включително [[Избирателно право на жените|избирателните права на жените]], [[Сухия режим в САЩ|забраната на алкохола]], регулирането на потребителските стоки, по-големите антитръстови мерки за осигуряване на конкуренция и внимание към условията на работа.<ref>{{cite book |title= The Pulse and Conscience of America. The General Federation and Women's Citizenship, 1945 – 1960, Frontiers: A Journal of Women Studies (Vol. 30 Issue 3) |last=Meltzer |first=Paige |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher= |location= |isbn= |pages=52 – 76 |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Prohibition and the Progressive Movement, 1900 – 1920 |last=Timberlake |first=James |authorlink= |coauthors= |year=1963 |publisher=Harvard UP |location= |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Business Progressivism: Southern Politics in the Twenties |last=Tindall |first=George B. |authorlink= |coauthors= |year=1963 |publisher=South Atlantic Quarterly 62 |location= |isbn= |pages=92 – 106 |url= |accessdate=}}</ref>
 
=== Двете световни войни и Голямата депресия ===
Line 232 ⟶ 227:
Стартирането на „Война срещу бедността“ разширява притежателното право и социалните помощи, включително създаването на програмите „Медикеър“ и „Медисайд“, които гарантират здравно покритие за възрастните и бедните. Също така са пуснати спонсорирани от правителството програми, тестващи нуждите на индивида и семейството, такива са: „Допълнителна програма за подпомагане на храненето“ и „Помощ за семейства с гладуващи деца“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ssa.gov/history/lbjsm.html | заглавие=„Social Security“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=ssa.gov |цитат= |език= en}}</ref>
 
70-те и късните 80-те Съединените щати навлизат в период на [[стагфлация|застой в производството]]. След избора на [[Роналд Рейгън]] за 40-тияия президент на САЩ са предприети реформи на свободния пазар, с които се цели да се намали инфлацията. Рейгън загърбва „лекия тон“ към Съветския съюз и прекратява така нареченото „[[разведряване]]“ в отношенията между двете държави. Предприета е по-агресивна стратегия към комунистическата страна.{{hrf|Soss|2010|277}}{{hrf|Fraser|1989|?}}{{hrf|Ferguson-Thomas|1986|43 – 53}}{{hrf|Williams|2012|325 – 331}} През 1985 г. процентът на работещи жени на 16 годишна възраст надвишава 50%. Това се дължи на вълната от недоволство в женската част на американското население, започвало през 70-те.
 
Късните 80-те донасят затопляне в конфликта САЩ-Съветския съюз. Помирението достига своята връхна точка през 1991 г. когато [[разпадане на Съветския съюз|СССР се разпада]] и с това е сложен край на Студената война.<ref>{{cite book |title= The Rhetoric of Presidential Summit Diplomacy: Ronald Reagan and the U.S.-Soviet Summits, 1985 – 1988 |last=Howell |first=Buddy Wayne |authorlink= |coauthors= |year=2006 |publisher=Texas A&M University |location= |isbn=978-0-549-41658-6 |pages=352 |url=https://books.google.com/books/about/The_Rhetoric_of_Presidential_Summit_Dipl.html?id=LctvjhxJ-bsC |accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{cite book |title= Diplomacy |last=Kissinger |first=Henry |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Simon & Schuster |location= |isbn=978-1-4391-2631-8 |pages=781 – 784 |url=https://books.google.com/?id=0IZboamhb5EC&lpg=PA731 |accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{cite book |title= The Rebellion of Ronald Reagan: A History of the End of the Cold War |last=Mann |first=James |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Penguin |location= |isbn=978-1-4406-8639-9 |pages=432 |url=https://books.google.com/?id=BgZyXNIrvB4C&pg=PT12 |accessdate= |quote= }}</ref>{{hrf|Hayes|2009|?}}<ref name="59a">{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие=„59e. The End of the Cold War“ |достъп_дата =1 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=U.S. History.org |издател=Independence Hall Association |цитат= |език= en}}</ref> Това извежда Щатите като единствената световна сила на политическата сцена. Концепцията за „американизация“, която се появява след Втората световна война, печели популярност под определението Нов световен ред.
Line 326 ⟶ 321:
През 2003 г. САЩ е била третото по посещаемост [[туризъм|туристическо]] направление в [[свят|света]] с 40 400 000 туристи след [[Франция]] със 75 000 000 и [[Испания]] с 52 500 000.
 
Икономическата история на САЩ е история на икономически растеж, който започва, като една изостанала в икономическо отношение колония прогресира до най-голямата индустриална икономика в света през 20-тии и 21 век.
 
Икономическата система на САЩ като капиталистическа смесена икономика, в която корпорациите, други частни фирми и отделните индивиди вземат повечето [[микроикономика|микроикономически]] решения, а правителството предпочита да заеме по-малка роля във вътрешната икономика, въпреки че цялостната роля на правителството, имайки предвид всички негови нива, е относително висока – 36% от брутния вътрешен продукт. По-голямата част от бизнеса в САЩ не е корпоративен и няма наемни работници, а вместо това некорпорирана самостоятелна собственост. Щатите имат малка мрежа за социално осигуряване (застраховка при безработица, универсално здравеопазване, подслони за бездомните) и регулацията на отделните видове бизнес е малко под средната за развитите страни. Медианният доход на едно домакинство в САЩ за 2005 е 43 318 $.
Line 354 ⟶ 349:
Много от американските градове имат [[метро]], като най-голямото е [[Нюйоркско метро|Нюйоркското метро]].
 
Автомобилната индустрия се развива по-рано и по-бързо в САЩ, отколкото в другите страни. Гръбнакът на националната транспортна инфраструктура е мрежа от магистрали с голям капацитет, които понасят огромен брой пътнически коли и товарни камиони. По информация от 2004 година в САЩ има 6 407 637  km автомобилни пътища – най-много в света.
 
Масови (обществени) транзитни системи съществуват в големите градове като Ню Йорк, където действа едно от най-натоварените в света [[метро|метра]]. С няколко изключения американските градове не са толкова гъсто населени като останалите части на света. Ниската гъстота от части е резултат от големите нужди на американските домакинства от собствени автомобили.
Line 478 ⟶ 473:
* [[ЦРУ]] (Централно разузнавателно управление)
* [[ФБР]] (Федерално бюро за разследване)
* Затвори в САЩ – през 2007 г. в затворите на САЩ са пребивавали 2 323 000 души. При 230 млн. възрастно население на САЩ, затворниците са около 1% от населението. Зад решетките се намират 2,77% от латиноамериканците, 6,66% от цветнокожите, като във възрастовата група 20 – 34 години в затвора всеки 9-тии е цветнокож.
 
== Източници ==
Line 555 ⟶ 550:
 
== Други ==
{{Географско местоположение|Център=[[Съединени американски щати|САЩ]]|Север=[[Канада]]|Юг=[[Мексико]]}}
 
{{САЩ}}