Кирил Български: Разлика между версии

Кирил се опитва да работи за преодоляване на разделението на Христовите църкви. Той заявява: „голяма съблазън за вярващи и невярващи е разделението на църквите в различни изповедания. Това е не само нарушаване нейния мир, но и разкъсване нейното единство, разкъсване на хитона Христов“. Според него трябва да се превъзмогне „самосъзнанието за превъзходство на една от разделените църкви и за изключителност в изповядване на Христовата истина. Само така ще може да се излезе на по-широк път, където ще могат да се срещнат всички вярващи в Иисус Христос за общо дело в Негово име, за взаимно обогатяване с богатствата на всяка църква и за намиране на най-висшето благо на единство във вярата“.<ref name="Омарчевски"/> На 20 ноември 1961 г. патриарх Кирил решава Българската църква да влезе в икуменическия [[Световен съвет на църквите]].

 

 

Кирил е критикуван, че прави отстъпки на комунистическата власт. Той пише: „В едно семейство може да има вярващи и невярващи, но те се обичат, защото са кръвно свързани. Такова е нашето отечествено семейство. В него има и невярващи и вярващи, но всички задружно работят за благополучието на страната ни. Това се нарича творчески диалог, който твърде съществено се отличава от словесния“.<ref name="Омарчевски"/> Според [[Андрей Пантев]] и Борислав Гаврилов патриарх Кирил „е сред хората хората, които носят главната отговорност за нейния [на БПЦ] упадък и поставянето ѝ в услуга на комунистическата власт“.<ref name="Пантев">{{cite book | title = 100-те най-влиятелни българи в нашата история | last = Пантев | first = Андрей, Борислав Гаврилов | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year =2003 | edition = | publisher = Репортер | location = | isbn = | doi = | pages = 232 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>