Кирил Български: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30:
На 3 януари 1951 година Светият синод избира за свой наместник-председател митрополит Кирил Пловдивски и приема нов устав на Българската православна църква, който провъзгласява Българската църква за Българска патриаршия. На 8 май 1953 година в София започва Третият църковно-народен събор, председателстван от Кирил Пловдивски. Съборът утвърждава новия устав и два дена по-късно преминава в патриаршески-избирателен събор. На 10 май 1953 година Съборът в Тържествената зала на Синода със 104 от общо 107 гласа избира Кирил за български патриарх и софийски митрополит. Един час след избора той е интронизиран в катедралата „[[Свети Александър Невски (София)|Свети Александър Невски]]“. Кирил се опитва да консолидира канонически Българската православна църква и да възстанови нормалното ѝ общение с православния свят. Започва тежки преговори с Вселенската патриаршия за признаване на акта от 1953 година и през август 1961 година патриарх [[Атинагор I Константинополски]] признава патриаршеското достойнство на Българската църква.<ref name="Омарчевски"/>
При управлението си патриарх Кирил централизира църковната администрация, заздравява финансите на БПЦ, повишава заплатите на свещениците и на църковните служители. Полага грижи за Духовната семинария при гара Черепиш и Духовната академия „Свети Климент Охридски“ в София. Патриарх Кирил създава и много връзки с останалите поместни православни църкви.<ref name="Омарчевски"/> Патриарх Кирил запазва управленето на Пловдивската епархия до края на 1968 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
Кирил се опитва да работи за преодоляване на разделението на Христовите църкви. Той заявява: „голяма съблазън за вярващи и невярващи е разделението на църквите в различни изповедания. Това е не само нарушаване нейния мир, но и разкъсване нейното единство, разкъсване на хитона Христов“. Според него трябва да се превъзмогне „самосъзнанието за превъзходство на една от разделените църкви и за изключителност в изповядване на Христовата истина. Само така ще може да се излезе на по-широк път, където ще могат да се срещнат всички вярващи в Иисус Христос за общо дело в Негово име, за взаимно обогатяване с богатствата на всяка църква и за намиране на най-висшето благо на единство във вярата“.<ref name="Омарчевски"/> На 20 ноември 1961 г. патриарх Кирил решава Българската църква да влезе в икуменическия [[Световен съвет на църквите]].
| |||