Единна Русия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 26:
Предшественик на Единна Русия е партията „Единство“, създадена за да противодейства на възхода на блока „Отечество – Цяла Русия“, воден от [[Евгений Примаков]], три месеца преди парламентарните избори през 1999 година. „Единна Русия“ се създава със силната подкрепа на представители, близки до [[Кремъл]], предпазливи към евентуална победа на „Отечество – Цяла Русия“. Откакто доверието в президента [[Борис Елцин]] спада, и при условие, че обществената подкрепа за премиера [[Владимир Путин]] се запазва слаба, малцина допускат голям шанс за изборна победа. Новосформираната партия се опитва да подражава на формулата за успех на „Отечество – Цяла Русия“ като набляга на компетентност и прагматизъм. Харизматичният министър на извънредните ситуации Сергей Шойгу е избран за лидер на партията.
 
Решението на [[Владимир Путин]] от есента на 1999 година да изпрати военни части в размирната [[Чеченска република]] за отмъщение на терористичните бомбени атаки в [[Москва]] и други големи градове на страната и в отговор на чеченското настъпление в Дагестан печели широка подкрепа и доверието в него достига двуцифрено число.
 
=== Парламентарни избори 1999 ===
Ред 70:
През декември 2011 година, управляващата партия на премиера [[Владимир Путин]] получава 49,5% от гласовете и 238 от общо 450-те места в Държавната Дума. Наблюдатели констатират отлив в подкрепата за „Единна Русия“ в сравнение с резултатите от предходните парламентарни избори и то при тенденция към свиване на избирателната активност – с 3% спрямо 2007 година и 5% спрямо изборите през 2003 година. На изборите през 2007 година, партията печели 64% от гласовете на избирателите и 315 места в Държавната Дума. Анализатори окачествят подкрепата за „Единна Русия“ на изборите през 2011 като най-слабия изборен резултат от идването на Владимир Путин на власт през 1999 година. Въпреки по-ниската избирателна активност и по-слабата подкрепа за партията на Путин, „Единна Русия“ остава първа политическа сила в страната. Подкрепата за втората по гласове партия – Комунистическата партия, бележи ръст и увеличава броят на депутатите си в Думата – от 57 през 2007 на 92 през 2011 година. По-добрите резултати за комунистите и леко разклатените позиции на „Единна Русия“ в Думата са взаимно свързани, твърдят анализаторите. Трета и четвърта са съответно „[[Справедлива Русия]]“ с 13,2% и националистите от [[Либерално-демократическа партия на Русия]] с 11,56% одобрение на руския народ. Броени дни след парламентарните избори, на 14 декември президентът Медведев се среща с лидерите на парламентарно представените политически сили с оглед на необходимостта от „реформата на политическата система да бъде продължена“ и предлага на опозицията да участва в разпределението на комитетите в Държавната Дума.
 
Новоизбраната Държавна Дума започва работа на 21 декември като вместо дотогавашните 32, комитетите са намалени на 29. Мнозинството поема 15 комитета, като „Единна Русия“ предлага останалите 14 на опозицията – 6 за „Комунистическа партия“ и по 4 за „[[Справедлива„Справедлива Русия]]“Русия“ и [[Либерално-демократическа партия на Русия]].
 
Неправителствените организации в страната оспорват изборните резултати и се съмняват „Единна Русия“ да събира повече от 30% от гласовете. Непосредствено след края на изборите, лидерът на Комунистическата партия Генади Зюганов съобщава за масови измами на изборния процес по региони.
Ред 76:
Масовите съмнения в прозрачността на изборите и резултатите изкарват по улиците хиляди руснаци от [[Владивосток]] до [[Москва]] на най-мащабния протест от началото на управлението на Владимир Путин. Десетки хиляди недоволни от режима на Путин и несъгласни от плана им с Медведев за размяна на местата начело на Руската федерация изпълват площадите на руската столица Москва и за първи път от идването на Путин на власт преди 12 години, настояват за неговото оттегляне. Протестиращите демонстрират с виковете „Революция“ и „Русия без Путин“, но органите на реда ги спират да стигнат до крайната точка на своя протест – Кремъл.
 
Данните за активността на демонстрациите варират между 25 000 и 80 000 протестиращи. [[НТВ]] информира за десетки хиляди демонстранти, които „не искат революция, а честни избори“. По данни на полицията, цитирани от агенция „[[Риа Новости]]“, броят на протестиращите е 25 000. В това число обаче не включват други 10 000 демонстранти по улиците на [[Санкт Петербург]]. В същото време опозицията съобщава за далеч по-голям мащаб на протестите – между 50 000 и 80 000 протестиращи само в столицата [[Москва]].
 
В отговор на нарасналото напрежение в страната и исканията за оттеглянето на [[Владимир Путин]], премиерът се опитва да разсее настроенията в обществото в четири-часов конферентен разговор със зрители с уверението, че е наясно с мероприятията на опозицията, обещанието за реформиране на политическата система и задоволство от ентусиазма сред младите активни хора, които „имат собствена позиция, която ясно формулират.“ Путин изненадващо и оповестява намерения за промяна в избирателната система. По време на конференцията Путин дава заявка за реформиране на системата за избиране на регионалните лидери, които към момента се избират от регионалните парламенти по предложение на президента. Той определя губернаторът сред кандидатите, излъчени от партията с най-много места в регионалния парламентът. Идеята на Путин е това да се промени, като всички партии представени в регионалния парламент ще имат правото да излъчват кандидати за поста. Преди обаче да бъдат предложени за гласуване от избирателя, те трябва да преминат през отсяване от президента, по думите на Путин.