Едуард VI: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 82.137.66.249 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
м overlinking
Ред 32:
Малолетието на Едуард е причина за борби за власт в кралския двор. [[Хенри VIII]] в последните дни от живота си се опитва да предотврати този проблем, разпореждайки се от името на малолетния [[крал]] да управлява [[Регент|Регентски съвет]], докато той навърши пълнолетие. Главната грижа за Едуард е поверена на вуйчо му [[Едуард Сиймур]]. Създаден е Регентски съвет, начело със Сиймур. Съветът се грижи добре за младия [[крал]] и [[държава]]та, но за да защити [[Протестантство|протестантските]] интереси, си служи с религиозен [[радикализъм]]. Молитвеникът, дело на [[Томас Кранмър]], [[архиепископ на Кентърбъри]], е узаконен през [[1549]] г. за новия начин на богослужение, с което се решава един от спорните въпроси. Законите за ереста са отменени и така [[Англия]] е превърната в убежище за еретиците от континента. Католиците са удовлетворени от умерения протестантизъм, но крайните протестанти искат усилване на реформите, като по този начин задълбочават раздора.
 
Икономическата криза засяга [[Англия]] при царуването на Едуард, а външната политика е в безпорядък. Разтурването на манастирите и новата религия оставят редица църковни чиновници без работа, безработицата се увеличава чувствително, отнемането на манастирските земи оставя много селяни без работа и средства за препитание. Монетната система до такава степен е понижена, че са изсечени монети от метали с по-ниска стойност. Монетите от Новия свят наводняват Англия. Френско-шотландският съюз застрашава Англия и английската армия атакува северния си съсед. Шотландците са разбити при [[Пинки]]. [[Едуард Сиймур]], херцог на Съмърсет и [[лорд-протектор]] е екзекутиран през [[1552]] г. Започва една от най-мрачните епохи в английската политическа история.
 
=== Регентство на Дъдли ===
Ред 42:
Съгласно завещанието на [[Хенри VIII]], след Едуард наследнички на трона последователно са сестрите му Мери и Елизабет (по-късно двете царуват като [[Мери I]] и [[Елизабет I]]), следвани от потомците на леля му [[Мария Тюдор (Франция)|Мария Тюдор]]: дъщерята [[Франсис Грей]] и децата ѝ. Дъдли убеждава Едуард, че сестра му Мери ще унищожи протестантстките реформи, които са извършени през царуването му. В действителност Дъдли знае, че Мери ще възстанови католицизма и ще върне на църквата конфискуваните земи, от които са забогатели членовете на Регентския съвет. Искането на Дъдли за радикализъм има за цел сестрите на Едуард Мери и Елизабет да бъдат обявени за незаконородени и да бъдат изключени от реда на наследяване на короната. Така наследница на короната става дъщерята на Франсис Грей — лейди Джейн Грей, която е сред малцината близки приятели на Едуард. Дъдли успява да уреди сватбата на неговия син Гилфорд с [[Джейн Грей]] през май 1553 г.
 
Едуард VI умира от [[туберкулоза]] на [[6 юли]] [[1553]] г., оставяйки открит въпроса за наследството на английската корона. Джейн против желанието си е обявена за кралица от Регентския съвет. Мери отива във [[Фрамлингам]] ([[Съфолк]]) и обявява претенцията си за трона. Дъдли организира армия, която да плени Мери, но се проваля. Съветът изоставя Дъдли и Мери, печелейки масова подкрепа от нацията, потегля за [[Лондон]]. [[Джейн Грей]] е затворена в [[Тауър]] до [[1554]] г., когато е екзекутирана по заповед на Мери.
 
Едуард е прототип на един от главните герои в романа на [[Марк Твен]] „[[Принцът и просякът]]“.