Енрико Дандоло: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
по-точно |
м overlinking |
||
Ред 28:
Последицата от падането на [[Константинопол]] и завладяването на земите в Тракия и Мала Aзия е образуването на [[Латинска империя|Латинската империя]]. Тя е създадена въз основа на предварителен договор между латинци и венецианци. Като всяка средновековна държава и Латинската империя трябвало да има владетел. Изборът на новия император е извършен от 12 електори – по 6-ма от страна на венецианци и кръстоносци. В самата армия има разногласия относно избора за и против. Претендентите са двама – [[Бонифаций Монфератски]] и [[Балдуин Фландърски]]. На съвета е взето решение – който бъде избран за император, то другият да ce съгласи без да оспорва да стане негов васал. Съветът ce събира в една църква в двореца на Дандоло. Cпоред [[Робер дьо Клари]] изборът на Балдуин е единодушен, докато други автори, предимно венецианци, говорят за известно първоначално разногласие. Сред тях е и [[Никита Хониат]], който предава, че Дандоло убеждава съвета да ce спре на Балдуин, който е млад, по-лабилен, и съответно – по-лесен за манипулиране. Кандидатурата на Бонифаций Монфератски е отхвърлена от венецианците, които ce страхуват да направят император своя сънародник, и да поставят под възможна заплаха своето могъщество.
При избухналия бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на
== Семейство ==
| |||