Разлика между версии на „Джаз рок“

6 байта изтрити ,  преди 1 година
м
редакция без резюме
м
| други теми =
}}
'''Джаз- рокът''' е понятие, което се употребява от края на [[1960-те|60-те]] и през [[1970-те|70-те]] години на [[XX век]] за определяне на [[музика]], която съчетава елементи на [[рок]] и [[джаз]].<ref>[https://www.allmusic.com/style/jazz-rock-ma0000012014 www.allmusic.com]</ref> При комбинирането им няма закономерност и най-често съчетаването е механично. Понякога начинът, по който са подредени двете основни понятия (джаз- рок или рок- джаз), е белег за преобладаващите елементи.
 
[[Файл:JohnMcLaughlin.jpg|мини|ляво|Джон Маклафлин на концерт от периода му с [[Махавишну Оркистра]].]]
'''Джаз-рокът''' е понятие, което се употребява от края на [[1960-те|60-те]] и през [[1970-те|70-те]] години на [[XX век]] за определяне на [[музика]], която съчетава елементи на [[рок]] и [[джаз]].<ref>[https://www.allmusic.com/style/jazz-rock-ma0000012014 www.allmusic.com]</ref> При комбинирането им няма закономерност и най-често съчетаването е механично. Понякога начинът, по който са подредени двете основни понятия (джаз-рок или рок-джаз), е белег за преобладаващите елементи.
Джаз- рокът се появява в период, когато джазът има нужда от повече популярност, а [[рок музика]]та – от обогатяване на изразните средства. Най-типична черта за джаз- рока е съчетанието на звучността на духовите инструменти (предимно медни) с електронната звучност на рок музиката. Аранжиментите са опростени, но ефектни. Пулсацията е равномерна, като основна метрична единица е осмината или шестнадесетината нота, за разлика от традиционния рок, където основната метрична единица е четвъртината.
 
Това стимулира появата на редица барабанисти- виртуози, като: [[Били Кобъм]], [[Лени Уайт]], [[Стив Гад]], [[Алфонс Музон]], [[Харви Мейсън]]. С развитието на джаз- рока популярни стават и китаристи, като: [[Джон Маклафлин]], [[Ал Ди Меола]], [[Лари Кориел]], [[Карлос Сантана]], [[Джеф Бек]].
[[Файл:JohnMcLaughlin.jpg|мини|ляво|Джон Маклафлин на концерт от периода му с [[Махавишну Оркистра]].]]
Джаз-рокът се появява в период, когато джазът има нужда от повече популярност, а [[рок музика]]та – от обогатяване на изразните средства. Най-типична черта за джаз-рока е съчетанието на звучността на духовите инструменти (предимно медни) с електронната звучност на рок музиката. Аранжиментите са опростени, но ефектни. Пулсацията е равномерна, като основна метрична единица е осмината или шестнадесетината нота, за разлика от традиционния рок, където основната метрична единица е четвъртината.
 
Първата джаз- рок група се появява през 1967 г. в [[САЩ]] „[[Блъд, Сует енд Тиърс]]“. Последват я Chicago, [[Tower of Power]], [[The Breaker Brothers]] и други.
Това стимулира появата на редица барабанисти-виртуози като: [[Били Кобъм]], [[Лени Уайт]], [[Стив Гад]], [[Алфонс Музон]], [[Харви Мейсън]]. С развитието на джаз-рока популярни стават и китаристи като: [[Джон Маклафлин]], [[Ал Ди Меола]], [[Лари Кориел]], [[Карлос Сантана]], [[Джеф Бек]].
 
Първата джаз-рок група се появява през 1967 г. в [[САЩ]] „[[Блъд, Сует енд Тиърс]]“. Последват я Chicago, [[Tower of Power]], [[The Breaker Brothers]] и други.
 
== Бележки ==