Запорожка област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 52:
През 1770 г. на левия бряг на река [[Днепър]] е основана Александровската крепост, а възникналото край нея селище е утвърдено за град Александровск през 1806 г. През 1917 г. градът е преименуван на [[Запорожие]]. През 1827 г. на северния бряг на [[Азовско море]] възниква селище, което през 1835 г. е признато за град под името [[Бердянск]]. В началото на 19-ти век близо до устието на река Молочная (влива се в Азовско море) е основано селището Новоалександровска слобода, което през 1841 г. е признато за град [[Мелитопол]]. Всичките останали 11 града в областта са признати за такива по време на съветската власт: 1930-те години – 5 града, 1950-те – 2 града, 1960-те – 2 града, 1970-те – 1 град и 1980-те – 1 град. Запорожка област е образувана на 10 януари 1939 г. от югоизточните райони на [[Днепропетровска област]] и два района от [[Николаевска област]].
През 1930 е намерено прабългарско съкровище от времето на VII – VIII век, като се предполага се че тук, в град
== Географска характеристика ==
Запорожка област е разположена в югоизточната част на [[Украйна]]. На запад граничи с [[Херсонска област]], на север – с [[Днепропетровска област]], на изток – с [[Донецка област]], а на юг се мие от водите на [[Азовско море]]. В тези си граници заема площ от 27 183 km² (9-то място по големина в Украйна, 4,5% от нейната площ).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article043697.html «Большая Советская Энциклопедия» – Запорожская область, т. 8, стр. 301-302]</ref>
Релефът на областта представлява слабо разчленена равнина, имаща малък наклон от североизток на югозапад, постепенно преминаваща на юг в [[Причерноморска низина|Причерноморската низина]], която завършва на брега на
Климатът е умерено континентален, с горещо лято (средна юлска температура от 22 °C до 24°С) и малоснежна, сравнително мека зима (средна януарска температура от -4 °C до -5°С). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 450 mm в северните райони до 300 – 350 mm в южните. Максимумът на валежите е през лятото, като често явление са поройните дъждове, а през април – суховеите и прашните бури. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 210 денонощия.<ref name="bse"/>
Ред 63:
Територията на Запорожка област попада в 2 водосборни басейна, като границата преминава почти по средата на областта от запад на изток. Северните райони се заемат от водосборния басейн на река [[Днепър]], която протича през северозападната ѝ част, а на север и североизток текат реките Конка, Верхная Терса, Гайчур и др. Останалата южна половина от територията на областта принадлежи към водосборния басейн на [[Азовско море]]. Тук се отнасят реките Молочная, Обиточная, Болшой и Мали Утлюк, Берда, Лозоватка, Корсак и др. Покрай брега на морето има редица лимани и солени езера (Молочни, Утлюкски и др.). С изграждането на преградната стена на река Днепър при град [[Каховка]] ([[Херсонска област]]) се образува голямото Каховско водохранилище, „опашката“ на което се намира на територията на Запорожка област.<ref name="bse"/>
Почвите в областта са плодородни, предимно черноземни (обикновени и южни) и заемат около 3/4 от нейната площ. Само покрай брега на
<ref name="bse"/>
|