Иван Асен II: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 46.55.134.166 (б.), към версия на PSS 9
Етикет: Отмяна
м overlinking
Ред 81:
Под натиска на татарите през [[1237]] г. големи кумански отряди преминават [[Дунав]] и [[Стара планина]], проникват в [[Източна Тракия]] и започват да я опустошават.
 
Българските войски, начело с Иван Асен II и латински войски обсаждат крепостта [[Цурулон]], главна опора на никейците в [[Източна Тракия]]. В обсадата участват и кумански отряди. [[Никифор Тарханиот]], който е начело на отбраната на града, успява да я организира добре и отблъсва настъпленията на обсадните войски. И все пак овладяването на крепостта остава въпрос на време.
 
Но съвсем неочаквано Иван Асен II получава известие за смъртта на царицата, на едно от децата си и на патриарха, вероятно дължаща се на чумната епидемия. Той възприема това нещастие като Божие наказание за нарушения договор с Никея, след което изгаря [[обсадни машини|обсадните машини]] и бързо се завръща в столицата. Разбира се, не само личните мотиви го подтикват да прекрати военните действия, а преди всичко надвисналата над българските земи монголо-татарска опасност, която постепенно ще застрашава почти цяла Европа. Латинците също се оттеглят. Наскоро след тези събития Иван Асен II се помирява с никейците, но запазва добрите си отношения с латинците.