Йоан Владислав: Разлика между версии

м
overlinking
м (форматиране: 4x тире, 2x тире-числа, 2 интервала, А|АБ (ползвайки Advisor))
м (overlinking)
Йоан Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на 1015 г., след превземането на [[Охрид]] от ромеите, избира [[Битоля]] за главен град. По негово нареждане е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] (1015 – 1016), в който се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („''блъгарінъ родомь''“ и „''самодрьжъцемь блъгарьскомь''“). Предприема поход, за да върне [[Драч]] в пределите на България (1015 – 1016). През 1016 г. Йоан Владислав отблъсква византийците и те се оттеглят след 88-дневна неуспешна обсада на Перник.<ref>Овчаров, Димитър – ИК Тангра ТаНакРа, 2005, – Кракра Пернишки в Битка за България – с. 69</ref>
 
През 1017 г. Василий търси помощ от русите и напада земите в Североизточна България, като превзема Преслав и дава на русите богата плячка. За да ги отблъсне, Йоан Владислав изпраща [[Кракра Пернишки]] при [[печенеги]]те, които се опитва да привлече като съюзници срещу русите.<ref>Овчаров, Димитър, Издателоство Тангра ТаНакРа – Кракра Пернишки в Битка за България, 2005 г, стр 44 – 45</ref> Начинанието се проваля поради „голямата алчност на печенегите“. През есента на 1017 г. Йоан Владислав търпи поражение от Василий II в [[битка при Сетина|битката при Сетина]]. През февруари 1018 г. обсажда крепостта [[Драч]], където е убит в [[Битка при Драч (1018)|последвалата битка]] от византийците, а по други сведения – от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения, за кратко за цар е коронясан синът му княз [[Пресиян II]]. Според други, няма официална коронация, но Пресиян II се явява легитимният наследник и лидер на българската съпротива в албанските планини. След завладяването на България роднините и потомците на Йоан Владислав са изселени в [[Мала Азия]] и [[Армения]].<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/zagovorite.htm Заговорите на „магистър Пресиан Българина“]</ref>
 
== Други ==