Депортация на чеченци и ингуши: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (-стск +стк, -жски +жки, -шск +шк) |
||
Ред 2:
[[Файл:Депортация чеченцев и ингушей.svg|300px|мини]]
'''Депортацията на чеченци и ингуши''', известна като операция „Леща“ (''„Чечевица“'') е насилственото депортиране в [[Централна Азия]] на [[чеченци]]те и [[ингуши]]те от територията на тяхната [[Чечено-
== Причини ==
Ред 9:
От [[22 юни]] [[1941]] година до [[23 февруари]] [[1944]] (началото на депортацията на чеченци и ингуши в [[Казахстан]]) са убити 3087 участници в банди, арестувани са 1715 човека, конфискувани са повече от 18 000 [[огнестрелни оръжия]]. По други данни от началото на войната до януари 1944 г. в републиката са били ликвидирани 55 банди, убити са 973 от техните участници, арестувани са 1901 човека. По отчет на НКВД, на територията на Чечено-Ингушетия са съществували 150-200 банди с обща численост от 2-3 хиляди човека (около 0,5% от населението).
При това положение, много чеченци и ингуши доблестно са се сражавали в състава на [[РККА]], 2300 чеченци и ингуши са починали на фронта. В героичната отбрана на
== Операция „Леща“ ==
Ред 22:
Било е докладвано на председателят на СНК на Чечено-Ингушетска АССР, Молаев, за решението на правителството за изселването, и за мотивите, които са били в основата на това решение.
{{цитат|След моето решение, Молаев се насълзи, но се стегна и обеща да изпълни всички заръки, които ще му бъдат дадени относно изселването. След това в [[Грозни]] бяха отбелязани и извикани 9 ръководителни работника от чеченски и
... 40 републикански парийни и съветски работници от чеченците и ингушите ни бяха предоставени за 24 района със задачата да подберат от мествния актив на всеки населен пункт по 2-3 човека за агитация.
Ред 32:
Операцията била съпроводена с немногочислени опити за бягство в планините или чрез неподчинение от страна на местното население. Съобщавало се е също за „безобразни факти на нарушение на революционните законности, самостоятелно разстрелване на останалите след преселването чеченски старици, болни и сакати., които не са могли да следват.|}}
Според документи в преселване са били убити 3 човека, включително 8-годишно момче, в други – „5 старици“, в трети – „по неуточнени данни“ „около 60 човека болни и сакати“. Също така има и непотвърдени данни за погребването на около 700 живи хора в Хайбак в
Били са изпратени 180 ешелона с общо количество 493 269 човека. По време на преселването на се родили 56 деца, умрели са 1272 човека. В лечебни учреждения са изпратени 285 човека. Последен е бил изпратен ешелон с пасажерски вагони с бивши ръководителски работници и религиозни лидери на Чечено-Ингушетия, които са били използвани по време на операцията.
Ред 39:
=== Условия ===
Според официалните съветски фигури на [[Чечено-
На 20 март 1994 г. въпреки предварителните указания на местното управление за предоставяне на покрив, храна и помощ на пристигналите 491 748 депортирани, местното население не предприема почти никакви действия и много от новодошлите останали без храна и покрив. По този начин, от 1959 г., броят на чеченците, в сравнение с 1944, е намалял до 256 хил. души; Ингушите – с около 50 000.
Ред 137:
С приближаването на фронтовата линия през август-септември 1942 г. 80 членове на КПСС (б) са напуснали работа и са забегнали, включително 16 ръководители на окръжните комитети на КПСС (б), 8 ръководещи служители в районните изпълнителните комитети и 14 председатели на колективни стопанства.
Антисъветски лидери, във връзка с германски парашутисти, по нареждане на германската разузнавателна служба организирали през октомври 1942 въоръжени действия в Шатоевския, Чеберлоевския, Итум-Калинския, Веденския и
Отношението на чеченците и ингушите към съветската власт се изразява в дезертьорство и неявяване при призоваването в редовете на Червената армия.
| |||