Депортация на чеченци и ингуши: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Bot: Automated text replacement (-стск +стк, -жски +жки, -шск +шк)
Ред 2:
[[Файл:Депортация чеченцев и ингушей.svg|300px|мини]]
 
'''Депортацията на чеченци и ингуши''', известна като операция „Леща“ (''„Чечевица“'') е насилственото депортиране в [[Централна Азия]] на [[чеченци]]те и [[ингуши]]те от територията на тяхната [[Чечено-ИнгушскаИнгушка автономна съветска социалистическа република]] в периода от [[23 февруари]] [[1944]] г. до [[9 март]] 1944 г.
 
== Причини ==
Ред 9:
От [[22 юни]] [[1941]] година до [[23 февруари]] [[1944]] (началото на депортацията на чеченци и ингуши в [[Казахстан]]) са убити 3087 участници в банди, арестувани са 1715 човека, конфискувани са повече от 18 000 [[огнестрелни оръжия]]. По други данни от началото на войната до януари 1944 г. в републиката са били ликвидирани 55 банди, убити са 973 от техните участници, арестувани са 1901 човека. По отчет на НКВД, на територията на Чечено-Ингушетия са съществували 150-200 банди с обща численост от 2-3 хиляди човека (около 0,5% от населението).
 
При това положение, много чеченци и ингуши доблестно са се сражавали в състава на [[РККА]], 2300 чеченци и ингуши са починали на фронта. В героичната отбрана на БрестскатаБрестката крепост са участвали около 250–400 доброволци от Чечено-Ингушетия (известно е за смъртта на 4 от тях, другите са се предали в плен или са избягали), и по-точно 255-ти чеченско-ингушетски полк, и отделна кавалерийска дивизия. Един от последните защитници на БрестскатаБрестката крепост е бил Мохамед Узуев, но чак през [[1996]] г. посмъртно му е било дадено званието „Герой на Руската федерация“. В отбраната е воювал и брата на Мохамед – Виса Узуев. Последният защитник на БрестскатаБрестката крепост – ингушът Умат-Гирей Артаганович Барханоев
 
== Операция „Леща“ ==
Ред 22:
Било е докладвано на председателят на СНК на Чечено-Ингушетска АССР, Молаев, за решението на правителството за изселването, и за мотивите, които са били в основата на това решение.
 
{{цитат|След моето решение, Молаев се насълзи, но се стегна и обеща да изпълни всички заръки, които ще му бъдат дадени относно изселването. След това в [[Грозни]] бяха отбелязани и извикани 9 ръководителни работника от чеченски и ингушскиингушки произход, на които е било обявено за хода на изселването и причините за това.
 
... 40 републикански парийни и съветски работници от чеченците и ингушите ни бяха предоставени за 24 района със задачата да подберат от мествния актив на всеки населен пункт по 2-3 човека за агитация.
Ред 32:
Операцията била съпроводена с немногочислени опити за бягство в планините или чрез неподчинение от страна на местното население. Съобщавало се е също за „безобразни факти на нарушение на революционните законности, самостоятелно разстрелване на останалите след преселването чеченски старици, болни и сакати., които не са могли да следват.|}}
 
Според документи в преселване са били убити 3 човека, включително 8-годишно момче, в други – „5 старици“, в трети – „по неуточнени данни“ „около 60 човека болни и сакати“. Също така има и непотвърдени данни за погребването на около 700 живи хора в Хайбак в ГалачижскияГалачижкия район.
 
Били са изпратени 180 ешелона с общо количество 493 269 човека. По време на преселването на се родили 56 деца, умрели са 1272 човека. В лечебни учреждения са изпратени 285 човека. Последен е бил изпратен ешелон с пасажерски вагони с бивши ръководителски работници и религиозни лидери на Чечено-Ингушетия, които са били използвани по време на операцията.
Ред 39:
 
=== Условия ===
Според официалните съветски фигури на [[Чечено-ИнгушскаИнгушка автономна съветска социалистическа република|Чечено-ИнгушскатаИнгушката АССР]] са насилствено изгонени повече от 496 000 души – казахски ССР – 411 000 души (85 000 семейства) и Киргизката ССР – 85 500 души (20 000 семейства). Според други, броят на депортирани е повече от 650 хиляди души. Въпреки че властите осигуряват медицинска и хуманитарна помощ на депортираните, едва за няколко седмици загинали около 1200 души поради измръзване, болест или физическа слабост по време на депортирането им.
 
На 20 март 1994 г. въпреки предварителните указания на местното управление за предоставяне на покрив, храна и помощ на пристигналите 491 748 депортирани, местното население не предприема почти никакви действия и много от новодошлите останали без храна и покрив. По този начин, от 1959 г., броят на чеченците, в сравнение с 1944, е намалял до 256 хил. души; Ингушите – с около 50 000.
Ред 137:
С приближаването на фронтовата линия през август-септември 1942 г. 80 членове на КПСС (б) са напуснали работа и са забегнали, включително 16 ръководители на окръжните комитети на КПСС (б), 8 ръководещи служители в районните изпълнителните комитети и 14 председатели на колективни стопанства.
 
Антисъветски лидери, във връзка с германски парашутисти, по нареждане на германската разузнавателна служба организирали през октомври 1942 въоръжени действия в Шатоевския, Чеберлоевския, Итум-Калинския, Веденския и ГаланчожскияГаланчожкия район.
 
Отношението на чеченците и ингушите към съветската власт се изразява в дезертьорство и неявяване при призоваването в редовете на Червената армия.