Ивайло Йорданов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 38:
Играл е като десен полузащитник и нападател за [[ПФК Рилски спортист (Самоков)|Рилски спортист]], [[Локомотив (Горна Оряховица)]] и [[Спортинг Лисабон]] ([[Португалия]]). Голмайстор на [["А" ПФГ|„А“ група]] през [[1991]] г. с 21 гола. Шампион на [[Португалия]] през [[2000]] със [[Спортинг Лисабон]], носител на [[Купа на Португалия|Купата на Португалия]] през [[1995]] (той отбелязва двата гола за [http://www.b-info.com/places/Bulgaria/news/95-06/jun12.scb победата] срещу [[Маритимо]] с 2:0) и на [[Суперкупа на Португалия|Суперкупата на Португалия]] през [[1995]] и [[2000]], финалист за купата през [[1994]], [[1996]] и 2000, вицешампион през 1995 и [[1997]] и бронзов медалист през [[1991]], [[1993]], 1994, 1996 и [[2001]] г. Има общо (за първенство, купа и в евротурнири) 312 мача и 63 гола за Спортинг.
За националния отбор на [[България]] дебютира на [[28 май]] [[1991]] г. срещу [[Бразилия]] (0:3 в [[Уберландия]]), има 50 мача и 3 гола <ref name="BRIP">[http://www.rsssf.com/miscellaneous/bulg-recintlp.html Bulgaria – Record International Players]</ref>. Последният му мач е на [[16 август]] 2000 г. срещу [[Белгия]] (1:3 в [[София]]). Участва на [[Световно първенство по футбол|СП]]-
Универсален футболист, който може да играе ефективно във всяка част от терена. През [[1998]] г. като играч на Спортинг става [[Футболист № 1 на България|футболист на годината]] на [[България]]. Помощник-треньор в Спортинг от [[2001]] г. За приноса на Ивайло Йорданов към националния и към горнооряховския футбол той е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица през [[1995]] г. Бил е за известно време помощник-треньор на [[Христо Стоичков]] в [[Национален отбор на България по футбол|националния отбор на България]]. На 23.09.2007 г. в Горна Оряховица се състои бенефисът му.
| |||