Иван Маринов (офицер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 34:
През 1934 – 1939 г. е един от влиятелните членове в левицата на Военния съюз и съучастник на Кимон Георгиев в протовомонархическата конспирация на съюза, като по време на разкривнето на заговора на Военния съюз през 1935 г., Иван Маринов остава неразкрит{{hrf|Иван Маринов, списание Истоически преглед|1968|}}. В периода 1936 – 1939 г. е български [[военен аташе]] във [[Франция]],{{hrf|Недев|2007|604}} след което, от август до октомври 1939 г. е началник-щаб на 3-та армия и е член на военния съюз. През 1940 – 1944 година последователно е командир на [[Шеста пехотна бдинска дивизия]] и [[Петнадесета пехотна охридска дивизия]], дислоцирани във [[Вардарска Македония]].{{hrf|Недев|2007|604}}
 
По време на периода 1941 – 1944 г. като командир на [[Шеста пехотна бдинска дивизия]] и Петнадесета пехотна охридска дивизия, дислоцирана във [[Вардарска Македония]] полковник, а от 1943 г. генерал Иван Маринов не допуска съдебни процеси срещу заподозряни в антифашистка и комунистическа дейност в командваните от него военни съединения, през 1943 г. укрива в Битоля и Охрид както избягали от военните хайки евреи, така и (от септември 1943 г.) офицери и войници от италианската армия, след подписването на [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция]] и обявяване на война от Италия на Германия, който факт не става достояние на висшето командване на Вермахта в Сърбия, така и не научава за него и българското правителството до 9 септември 1944 г.{{hrf|Иван Маринов, списание Исторически преглед, статия Българската армия и нашата социалистическа революция|1969|}}
 
На 2 септември 1944 г. е назначен за министър на войната и два дни по-късно пристига в София. Участва в извършването на [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], след който е назначен за главнокомандващ на [[българската армия]] (като помощник-главнокомандващ българската армия е стария приятел на Иван Маринов – генерал [[Фердинанд Козовски]]) и остава на поста до 12 юли 1945 г. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин [[генерал-лейтенант]].