Йосиф Сталин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-едно единствено +едно-единствено)
м Bot: Automated text replacement (-жска +жка, -жски +жки)
Ред 113:
През януари 1919 година, заедно с [[Феликс Дзержински]], Сталин разследва причините за завземането на [[Перм (град)|Перм]] от адмирал [[Александър Колчак]] и участва в реорганизирането на разбитата Трета армия, а през юни ръководи потушаването на [[Бунт във форт Красная Горка|бунта във форт Красная Горка]] в Петроград. През по-голямата част от 1920 година е представител на централното правителство във военното ръководство на Югозападния фронт, който води военни действия с променлив успех срещу [[Полша]] и войските на генерал [[Пьотр Врангел]].
 
На 24 юли 1921 г. при катастрофа по време на изпитания на аеровагон загива Фьодор Андреевич Сергеев – близък приятел и съратник на Сталин, основател на Донецко-КриворожскатаКриворожката съветска република, 3-и Председател на Всеукраинския ЦИК и на Временното работническо-селско правителство на Украйна. Жена му, Елизавета Львовна Сергеева, която е главен лекар и заема редица ръководни длъжности, остава вдовица с 4-месечно бебе – Артьом. Йосиф Сталин взима детето в семейството си като приемен син и го отглежда като свое заедно с децата си. Артьом Фьодорович Сергеев (1921 – 2008) е възприет от тях като брат, а по-късно става генерал от артилерията и [[ПВО]].
 
==== Утвърждаване начело на партията ====
Ред 163:
Обвинени са в организиране на убийството на Киров на 1.12.1934 г. и в заговор срещу Сталин, че трябва да се отстрани по указание на Троцки от чужбина, което се тълкува като опит за убийство. Лев Троцки организира контрапроцес в Мексико, който доказва невинността на обвиняемите. Михаил Томски прочита във вестника, че Каменев, Зиновиев и Рейнхолд неочаквано започнали да дават показания срещу него, Н. И. Бухарин, А. И. Риков, Н. А. Угланов, К. Б. Радек, Г. Л. Пятаков, Л. П. Серебряков и Г. Я. Соколников за „контрареволюционна дейност“ и ще бъдат разследвани. Той оставя предсмъртно писмо лично до Сталин да не вярва на клеветите и се самоубива. Всичките 16 подсъдими са осъдени на смърт чрез разстрел и екзекутирани на 25.8.
 
През [[1937]] г. са разстреляни: Мартемян Рютин (10.1), Георгий Пятаков (30.1), Леонид Серебряков (1.2), Николай Угланов (31.5). На 11 юни всичките 9 подсъдими висши офицери по [[Дело на Тухачевски|Делото на Тухачевски]] са осъдени на смърт и незабавно разстреляни: [[Михаил Тухачевски|Маршал М. Н. Тухачевски]] – командващ войските на ПриволжскияПриволжкия военен окръг (ВО) и бивш 1-и заместник-народен комисар на отбраната на СССР; командващите армии 1-и ранг И. Е. Якир – командващ войските на Киевския ВО и И. П. Уборевич – командващ войските на Беларуския ВО; командващите армии 2-и ранг А. И. Корк – началник Военната академия „Фрунзе“; командващите корпуси Р. П. Ейдеман – председател на Централния съвет на Осоавиахим, В. К. Путна – военен аташе при посолството на СССР във Великобритания, Б. М. Фелдман – началник Управление по команден и началнически състав на Червената армия, В. М. Примаков – заместник-командващ войските на Ленинградския ВО; армейски комисар 1-и ранг Я. Б. Гамарник – първи заместник-народен комисар на отбраната на СССР, началник на Политуправлението Червената армия.
 
Кръстьо Раковски като съратник на Лев Троцки и опозиционер на Сталин, е изключен от Болшевишката партия и е заточен в Централна Азия през 1928 г. През 1934 г. се връща в Москва, през 1935 г. е възстановен в партията и работи известно време в Министерството на здравеопазването. През 1937 г. е отново подсъдим заедно с Бухарин, Алексей Риков и Хенрих Ягода по съдебното дело, известно като „''Процесът на 21-те (антисъветски блок)''“. Тримата са осъдени на смърт и разстреляни на 15.3.[[1938]] г. Раковски е осъден на 20 години трудов лагер. След началото на [[Великата отечествена война]] обаче е разстрелян по т. нар. сталински списъци на 11 септември [[1941]] г.