Търпо Поповски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Членове на Костурската българска община, ползвайки HotCat |
мРедакция без резюме |
||
Ред 18:
}}
}}
'''Търпо Иванов Поповски''' с псевдоним '''Мирабо'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО
== Биография ==
=== Ранни години ===
Търпо Поповски е роден в голямото българско костурско село [[Косинец]], Османската империя, днес Йеропиги, Гърция, в семейството на Иван Поповски и Кираца Василева Николова от [[Връбник]]. Неговият прапрадядо Стефан Поповски, основател на рода Поповци, е протосингел на гръцкия владика Венедикт в [[Драма (град)|Драма]].<ref>Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 20
{{цитат|дойдох в съзнание, че съм българин и трябва да умра за българщината.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 15
▲{{цитат|дойдох в съзнание, че съм българин и трябва да умра за българщината.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 15-16.</ref>}}
Поповски напуска гръцкото училище и се мести да живее в метоха на българската църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“, където е приет и за прислужник на българското читалище. Тъй като няма тежка работа, Поповски учи в българското класно училище в 1868
{{цитат|да изпратят по възможност по-скоро учители в Костурско, дето българщината се намира в опасност.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 17
▲[[File:Tarpo Popovski Memories.jpg|мини|250п|Първа страница на спомените на отец Търпо.]]
▲Поповски напуска гръцкото училище и се мести да живее в метоха на българската църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“, където е приет и за прислужник на българското читалище. Тъй като няма тежка работа, Поповски учи в българското класно училище в 1868 - 1869, в което му преподават [[Агапий Войнов]], [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]] и [[Костаки Попов|Костаки Търновски]]. Търпо изпраща дописка до вестник „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“, подписана като ''Хр. поп Иванов'', в която обръща внимание на [[Българско читалище в Цариград|читалищните членове]]
▲{{цитат|да изпратят по възможност по-скоро учители в Костурско, дето българщината се намира в опасност.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 17.</ref>}}
След тази дописка Поповски подава заявление в читалището с молба да му се отпусне помощ и да бъде изпратен за учител в Костурско. Заявлението му е прието и е снабден с учебници и пътни разходи, но без друга парична помощ. Финансиран от баща си, Търпо заминава за родния край в средата на май 1869 година.
=== Просветна дейност ===
[[Файл:Trpo Popovski with his family 1923.jpg|ляво|мини|250п|Търпо Поповски със семейството си, 1923
По пътя си за Косинец във [[Воден]] [[Георги Гогов]], [[Христо Занешев (общественик)|Ичко Занешев]] и други български първенци го уговарят да отвори българско училище в града. Поповски се съгласява, като все пак изпълва целта си и през лятото на 1869 година, за няколко месеца, отваря българско училище в Косинец, в собствената си къща, което заедно с училището на [[Георги Динков]] в [[Загоричани]] и на [[Герасим Калугера]] в [[Търсие]] е едно от първите три български училища в Костурско. През есента на 1869 година се връща във Воден и отваря училище, което се помещава първо в частни къщи, а по-късно в голямата фабрика на Георги Гогов. Поповски учителства във Воден две години без заплащане и въпреки съпротивата на гръцкия владика Калиник, който чрез интриги пред властите успява да издейства затварянето на някои български първенци в Солун.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 21
В 1871
В 1872 година Търпо Поповски
В 1878
Поповски организира подаването на махзар, подкрепен със 74 селски печата, с който се иска на основание на Берлинския договор да се позволи на Екзархията да назначи митрополит в Костур, тъй като в епархията българското население надминава две трети. Махзарът е подаден до битолския и корчанския каймаками, до Екзархията и до Топханенската комисия. Новият владика [[Кирил Димитриадис|Кирил]] успява с подкупи да разубеди кметовете на селата да се откажат, като заявят, че са излъгани от Поповски.
[[File:Trpo Popovski archives.pdf|мини|250п|Колекция архивни документи на Търпо Поповски
Поповски е в основата на организирането на [[Костурско българско училище|първото българско училище]] в град Костур в учебната 1882
В 1885 година Търпо отново е арестуван и отведен в [[Билища]] заедно с Бейдов, а след това са затворени в Корча, в резултат на интриги от страна на гърците. Осем месеца Поповски и Бейдов лежат в затвора без произнесена присъда и са освободени чак на 10 декември същата година, но са изпратени в Битоля, без право да напускат града, където прекарват седем месеца без работа и право да пътуват.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 54
В 1886 година Поповски и Бейдов са освободени, но без право да учителстват. Двамата заминават за Цариград да докладват на Екзархията, от където назначават Бейдов за учител в Костур, но Поповски не получава назначение. Принуден от обстоятелствата Търпо заминава да търси работа в София. Там той получава подкрепа от Министерството на просвещението да бъде назначен за учител. Търпо прекарва учебната 1887
{{цитат|Ваше преосвещенство, всички са българи, но елини няма.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 68 === Духовна и революционна дейност ===
[[File:Pavel Hristov, Tarpo Popovski and Pavel Shatev IMARO.jpg|мини|[[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], Търпо Поповски и [[Павел Шатев]]]]
След изтичане на ваканцията, въпреки отказа си, Поповски се връща да поднови дейността на българското училище в Корча. След като отваря наново училището, заминава за Цариград за ново назначение. В 1893 година по път към Цариград, в Солун, се среща с [[Трайко Китанчев]], [[Гьорче Петров]], [[Даме Груев]] и [[Пере Тошев]], които споделят плановете си за революционното движение в Македония. Така още в същата година, по тяхно внушение, Поповски е пенсиониран като учител и е ръкоположен за свещеник, което му дава повече свобода на действие. Между 1895
През март 1907 година къщата на Търпо Поповски в Битоля е нападната от редовна турска армия, дъщеря му Василка Поповска, която е на 18 години, е убита, след което той се премества в България. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година Търпо Поповски се завръща в Македония. Заема поста на архиерейски наместник в [[Кичево]] до 1 февруари 1911 година, а след това в [[Ресен]] до 25 юли 1913 година, когато новата сръбска власт го екстернира в Гърция, поради отказа си да се декларира като сърбин<ref>[http://www.promacedonia.org/prl/5.html Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912
[[File:Trpo funeral.jpg|мини|250п|Погребението на Търпо Поповски
През есента на 1913 година Поповски е назначен за архиерейски наместник в Албания и заедно с назначения за български главен учител [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]] пристигат в [[Драч]] на 26 ноември. Там обаче са арестувани от местния управител [[Есад паша Топтани]], който обаче, подкупен от сръбски и гръцки агенти, ги интернира във Валона. Освободени са благодарение на намесата на ресенските търговци [[Михаил Татарчев]] и Коста Стрезов, както и на влиятелния българофил [[Хасан бей Прищина]].<ref>Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Фама, София, 2006, стр. 148
Участва в обединителния конгрес на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] от януари 1923 година. Търпо Поповски умира в [[София]] през 1928 година. Негови синове са предприемачът [[Никола Поповски (предприемач)|Никола Поповски]] и революционерът [[Лазар Поповски]].
Отец Златко Каратанасов пише за Търпо Поповски:
{{цитат|
▲{{цитат|...беше народен човек. С благо сърце и добродушна душа - достоен служител на светата ни църква и добър работник на Христовата нива.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.</ref>}}
В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райчев]] пише:
{{цитат|1 1/2 ч. на северозапад от с. [[Дъмбени]], под едно хълмисто място, на равнинка е разположено българското с. Косинец. То е прочуто от името на поборника-свещеник поп Търпо Поповски, революционер и сеятел на българската азбука в гр. Костур и околните български села.. Покойният бе завършил Роберт колеж в Цариград, след това станал главен учител в гр. Воден, а после бе български учител в родното си село. По-късно се ръкоположил за свещеник в селото си. Като архиерейски наместник в гр. Костур заедно с архимандрит [[Сава Цеков|Сава]] от с. [[Загоричани]], откри в града български училищен пансион. Той бе един от най-искрените и верни българи и поборник против гръцките владици Филарет и Кирилос. Този велик поборник, макар и много мъчен от гъркоманите и гръцките владици, ни остави пример да бъдем негови последователи, да бъдем верни на Бога и Отечеството си. Той се помина, но вечна и голяма слава ни остави на всички и нека му кажем Бог да го прости, Вечна му памят, лека му пръст и мир на душата му и живот вечен. Амин.<ref name="Борбите 28">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването
== Вижте също ==
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=605
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=654 "Спомени по Възраждането в Костурско; по Възраждането на с. Търсье, Леринско], публикувано във в.
* [[s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.|Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.]]
|