Киприан Киевски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
м Bot: Automated text replacement (-жски +жки) |
||
Ред 18:
Заминава за [[Византия]] през [[1350]]-те. Замонашен е по негови думи на [[Атон]], където е представител на [[исихазъм|исихазма]] сред последователите на цариградския патриарх [[Филотей I Кокин]]. Счита се, че успехите на Филотей през второто му управление на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] (1364 – 1376) – помирението на Сръбската и Българската църкви и укрепването на Руската църква, са постигнати с активното съдействие на Киприан.
Киприан се изявява като успешен дипломат. През 1373 – 1374 г. е изпратен с първа мисия в [[Киев]], за да помири руския митрополит [[Алексий]] с княза на [[Твер]] и последния – с [[Литва|литовския]] княз [[Олгерд]]. Митрополитът бил отлъчил от църквата княза на Твер. Един от посланиците на Цариградския патриарх Филотей е Киприан, който пристига в Литва в края на 1372 г. и остава там до пролетта на 1374 г. След това заминава за Твер при княз Михаил Александрович. Там пристига митрополит Алексий, който се подчинява на указанията на Цариградския патриарх. Алексий и Киприан се отправят заедно в [[Переславъл Залески]], където Киприан се запознава с игумените [[Сергий
Според Никаноровската летопис Киприан пристига сам в Москва в 1376 г. и получава рязък отказ от княз [[Дмитрий Донски]]: „Ние си имаме митрополит Алексий. А ти защо се поставяш на жив митрополит? – Той замина от Москва за Киев и остана там да живее“. На [[9 юни]] [[1376]] г. пристига в Киев и като представител на цариградския патриарх и императора дава на литовските и полски земи църковна независимост, ръкополага епископ на вакантния пост на [[Владимир-Волинск|Владимиро-Волинската]] епископия, връща имуществото на митрополитската резиденция в [[Ново-грудок]] и на [[Софийския събор (Киев)|Софийския събор в Киев]]. Спечелва доверието на литовския велик княз [[Олгерд]], а след това и на неговия син [[Ягело]], който може би е бил православен християнин. Ако кръщаването на княз Олгерд на името Александър (1377) не е легенда, а исторически факт, то не би могло да се състои без участието на Киприан. Ягело, с православно име Яков, продължава да дружи с Киприан и като полски крал. Главна цел на Цариград и Киприан е възстановяването на единната Киевска митрополия. Киприан потвърждава първенството на великия княз на Владимир и Москва, макар че още в 1376 г. княз Дмитрий Иванович Донски се възпротивява на неговото назначение, а Руският митрополит Алексий го приема и му симпатизира.
Ред 28:
През април-май 1379 г. Киприан пристига в Цариград. След като на 1 юли 1379 г. [[Йоан V Палеолог|Йоан V]] и неговият син Мануил с помощта на венецианците и с одобрението на султан [[Мурад I|Мурад]] отново превземат града, генуезците са изгонени, Андроник IV избягва в [[Галата (Истанбул)|Галата]] и синодът веднага отстранява патриарх Макарий. В решение на патриархата (6 октомври 1379) се намира подписът на Киприан, „митрополит на цяла Русия“ (Ό ταπεινός μπτροπολίτης πάσης 'Ρωσίας Κυπριανός). Новият Цариградски патриарх [[Нил Керамей]] заема патриаршеския престол през май-юни 1380 г. При такива обстоятелства в Цариград пристигат посланици от Москва с кандидата за „митрополит на Велика Русия“, по старото съглашение, постигнато между патриарх Макарий и Андроник IV.
След [[Куликовска битка|Куликовската битка]] княз Дмитрий Донски рязко променя отношението си към Киприан, защото неговата политика на сближение с Литва е оправдана, а и монашеството, възглавявано от [[Сергий
Още през 1381 г. Киприан въвежда почитанието на св. княз Александър Невски. През 1382 г. играе важна роля при превземането на Москва от хан [[Тохтамиш]]. Едва през 1386 (или 1390, при [[Василий I (Московско княжество)|Василий I]]) той заема официално митрополитската катедра в Москва. Според преданието по времето на митрополит Киприан Москва е спасена по чудо от нашествието на хан [[Тамерлан]] (Тимур или Темир-Аксак). Когато Тамерлан се приближава на брега на Дон, Киприан изпраща духовници във Владимир, за да донесат в Москва чудотворната Владимирска икона на Богородица. Когато шествието с иконата наближава Москва, митрополит Киприан, духовенството и народът я посрещат с молитви. Това събитие е сюжет на много руски икони. Легендата разказва, че Богородица се е явила насън на Тамерлан и му казала да си върви. Тамерлан напуска Дон, където е стоял 2 седмици. На мястото на посрещането на иконата е построен още при Василий I [[Сретенски манастир|Сретенският манастир]] (днес на ул. „Сретенка“ в Москва е запазен само храмът). Празникът Сретение на Владимирската икона се чества на 26 август.
|