Разлика между версии на „Иляна Румънска“

м
overlinking
м (overlinking)
След избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] съпругът на Иляна е мобилизиран в [[Луфтвафе]], а тя открива болница за ранени в замъка Зонебург край [[Виена]]. През 1944 г. Иляна и семейството ѝ се връщат в [[Румъния]], където остават да живеят в замъка [[Бран]]. Там обаче херцог Антон е поставен под домашен арест от Червената армия. През това време Иляна работи в болница за ранени войници в градчето Бран.
 
След абдикацията на крал [[Михай I]] румънското кралско семейство е принудено да напусне страната от новия комунистически режим. Антон и Иляна успяват да емигрират в руския окупационен сектор на [[Виена]], оттам се прехвърлят в Швейцария, а след това и в Аржентина, откъдето през [[1950]] г. пристигат в [[САЩ]].
 
Годините между 1950 и 1961 г. Иляна Румънска работи заедно в ''Румънската православна църква в САЩ'', чете лекции срещу комунизма и издава автобиографични книги.
През 1961 г. Иляна става послушница в православен манастир във Франция. Вторият ѝ брак е прекратен през 1965 г., а две години по-късно Иляна приема монашество под името Александра. След това заминава отново за САЩ, където основава православен манастир в Елоуд, Пенсилвания, в който остава до смъртта си. Иляна посещава отново [[Румъния]] едва през [[1991]] г., придружена от дъщеря си Санди.
 
Принцеса Иляна умира от сърдечен удар на [[21 януари]] [[1991]] г., в [[Йънгстаун]], [[Охайо]].
 
== Деца ==