Ингода: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
|||
Ред 22:
'''Ингода̀''' е река в [[Русия|Азиатската част на Русия]], [[Сибир|Южен Сибир]], [[Забайкалски край]], лява съставяща на река [[Шилка (река)|Шилка]] от басейна на [[Амур]]. Дължината ѝ е 708 km, която ѝ отрежда 95-то място по дължина сред реките на [[Русия]].<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Водные_объекты/1112/Ингода «Вода России» – Ингода]</ref>
Река Ингода води началото си от западното подножие на връх Сохондо, в североизточната част на планината [[Хентий (планина)|Хентий]], на 2112 m н.в., в югозападната част на [[Забайкалски край]]. В горното си течение (до село Ленински) протича в северна посока през югозападните части на Даурския хребет и хребета Черски, след това до град [[Чита]] (при 232 km) – в североизточна посока между хребета Черски на югоизток и Яблоновия хребет на северозапад. След град [[Чита]] завива на югоизток, а след това на изток, като проломява хребета Черски и Даурския хребет. В горното течение (до село Ленински) тече в тясна и дълбока (до 350 m) долина със стръмни склонове и бурно течение. По-надолу долината ѝ се разширява, става с правоъгълно сечение и плоско дъно. Появява се заливна тераса с шрина до 450 m, а коритото се разширява до 30 – 40 m и голямата си част е праволинейно с отделни свободни илир принудителни меандри. Тук реката придобива полупланински характер, като преминава периодично през долинни разширения и стеснения. В стесненията заливната и тераса става едностранна, фрагментарна, а на някои участъци липсва. В долинните разширения коритото се разделя на ръкави с острови между тях. След село Ленински започва средното течение на Ингода, което продължава до град [[Чита]]. В този участък реката отново преминава последователно през долинни разширения (до 2,5 km, ширина на коритото до 100 m) и междупланински стеснения. След село Улети долината на Ингода значително се разширява, течението силно меандрира, дели се на ръкави и протоци. След град [[Чита]] (при 232 km)започва долното течение на реката. Тук долината ѝ значително се стеснява и вдълбава в хребета черски и Даурския хребет. Заливната тераса е тясна, едностранна, а на повечето места липсва. При село Онон, на 496 m н.в. Ингода се съединява с идващата отдясно река [[Онон]] и двете заедно дават началото на река [[Шилка (река)|Шилка]], лява съставяща на река
Водосборният басейн на Ингода има площ от 37,2 хил. km<sup>2</sup>, което представлява 18,06% от водосборния басейн на река [[Шилка (река)|Шилка]] и се простира в югозападната и централна част на [[Забайкалски край]], в ниските планини на Източното Забайкалие. Климатът е рязко континентален: средна януарска температура от -20 °C до -24 °C (минимум -57 °C), средна юлска – +18 °C. Валежите са около 500 – 600 mm и падат предимно под формата на дъжд през лятото. Зимата валежите са оскъдни.
Ред 43:
В горното си течение Ингода пресича слабонаселине планински територии, а в средното и долното течение плътността на населението по долината на реката значително нараства, като тук са разположени столицата на [[Забайкалски край]] град [[Чита]]; селищата от градски тип Атамановка, Дарасун и Каримское (районен център) и няколко десетки села, по-големи от които са: Улети (районен център), татаурово, Лесной Городок, Домни и др.
При високи води Ингода е плавателна на 232 km от устието да град
През '''1654''' г. руският казак [[Пьотър Бекетов]] по време на похода си от езерото [[Байкал]] на изток открива реката и пръв плава надолу по течението ѝ от днешния град [[Чита]] до устието ѝ. През '''1675''' г. дипломатическата мисия на [[Русия]] възглавявана от руския дипломат от румънски произход [[Николае Милеску]] по пътя си към [[Пекин]] отново проследява този участък от течение на реката, и Милеску прави първото ѝ описание. През '''1895-98''' г. руският геолог [[Александър Герасимов]] извършва детайлни геоложки и географски изследвания в източната част от басейна на реката и открива няколко хребета.
| |||