Татарстан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Bot: Automated text replacement (-жско +жко, -жски +жки)
Ред 26:
На [[27 май]] [[1920]] г. е образувана '''Татарската АССР''', на [[30 август]] [[1990]] г. влиза в пределите на [[ОНД]] под името '''Татарска ССР''', а от [[7 февруари]] [[1992]] г. е [[Административно деление на Русия|субект в състава на Руската федерация]] като '''Република Татарстан'''. Най-ранната известна организирана държава в границите на Татарстан е била Волжка България (ок. 700–1238 г.). Волжките българи са имали напреднала търговска държава с търговски контакти в цяла Вътрешна Евразия, Близкия изток и Прибалтика, които поддържат независимостта си въпреки натиска от страна на хазарите, Киевската Рус и Кумано-Кипчаците. Ислямът е въведен от мисионери от Багдад по времето на пътуването на Ибн Фадлан през 922 година.
 
Волжка България най-накрая попада в армиите на монголския княз Бату хан в края на 3030 г. (виж монголското нашествие във Волжка България). Жителите, смесвайки се с кипчаковите хора на Златната Орда, стават известни като „волжските„волжките татари“. Друга теория постулира, че в този период няма етнически промени и българите просто преминаха към татарския език, базиран на Кипчак. През 1430 г. регионът отново става независим като основа на Казанското ханство, а столицата е създадена в Казан, на 170 км (110 мили) нагоре Волга от разрушената столица на българите.
 
== Географска характеристика ==
Татарстан се намира в източната част в Източноевропейската равнина, в средното течение на река [[Волга]]. На запад раничи с [[Чувашия|Република Чувашия]], на северозапад – с [[Марий Ел|Република Марий Ел]], на север – с [[Кировска област]] и [[Удмуртия|Република Удмуртия]], на изток – с [[Башкортостан|Република Башкортостан]] и на юг – с [[Оренбургска област|Оренбургска]] и [[Самарска област|Самарска]] области.<ref name="maptatarstan">{{икона|ru}} [http://maptatarstan.narod.ru/ – Атлас на Република Татарстан]</ref>
 
В релефа на страната се обособяват три части: Предволжие (на десния бряг на [[Волга]]), Предкамие (на север от река [[Кама (река)|Кама]]) и Закамие (на юг и югоизток от [[Кама (река)|Кама]]). Около 90% от територията на Татарстан се заемат от ниски равнини. Максималните височини са на изток в пределите на Бугулминско-Белебеевското (до 343 m) и на запад в ПриволжскотоПриволжкото възвишение, на десния бряг на [[Волга]]. Предволжието и Вятско-Камския вододел на север са силно разчленени от дълбоко всечени долини и оврази.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article109127.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Татарстан]</ref>
 
На територията на Татарстан се разполага част от Волго-Уралския нефтогазов басейн, в пределите на който се намират големи находища на нефт (Ромашкинско, Новоелховско, Бавлинско, Шугуровско). Страната разполага с 800 млн. тона извлекаем нефт, а размерът на прогнозираните запаси съставлява над 1 млрд. тона. Успоредно с нефта се добива и природен газ – около 40 m³ на 1 тон нефт. Има промишлени залежи на каменни [[въглища]], [[торф]], [[гипс]], бентонитови глини и други строителни материали.<ref name="bse"/>
Ред 151:
| Дрожановски || align="right" | 1030 || align="right" | 22 813 || с. Старое Дрожаное || align="right" | 4348 || align="right" | 200 ||
|-
| ЕлабужскиЕлабужки || align="right" | 1362 || align="right" | 85 596 || гр. [[Елабуга]] || align="right" | 74 259 || align="right" | 215 ||
|-
| Заински || align="right" | 1862 || align="right" | 55 708 || гр. [[Заинск]] || align="right" | 40 891 || align="right" | 287 ||