'''Кавха̀н Исбу̀л''' е български [[кавхан]] с изключителни заслуги в развитието на държавата по време на кановете [[Маламир]] ([[831]] – [[836]]) и [[Пресиан]] (836 – [[852]]).
Титлата [[кавхан]] е втора по ранг в [[йерархия]]та на [[Първото българско царство]]. Исбул заема този пост още по времето на кан [[Омуртаг]]. Когато Маламир наследява кан Омуртаг, мирният договор с [[Византия]] от [[815]] г. е потвърден от страна на прабългарите. [[гърци|Ромеите]] обаче решават, че моментът е удобен за нападение срещу България. Кавхан Исбул повежда българската армия, водейки със себе си и младия кан. Изтласква противника, навлиза във византийска територия и завзема крепостите [[Проват]] (до [[Одрин]]) и [[Бурдизон]]. След това мирният договор е подновен. Кавханът продължава строителната дейност на кан Омуртаг – в строителен надпис от времето на кан Маламир се съобщава, че неговият кавхан Исбул направил водоскок и го дарил на владетеля. След ранната смърт на Маламир престолът е зает от Пресиан, син на [[Звиница]]. Отново кавхан Исбул играе първостепенна роля в управлението на държавата.
В частично запазения [[надпис от Филипи]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html Веселин Бешевлиев, „Прабългарски епиграфски паметници“, София, 1981, стр.79]</ref> е посочено, че кан Пресиян е изпратил кавхан Исбул в земите на славянското племе [[смоляни]], в Югозападните [[Родопи]] и [[Беломорие]]то. Предполага се, че по време на този поход на кавхан Исбул България достига до [[Бяло море (Южна Европа)|беломорското]] крайбрежие.
