Тюркски езици: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал; козметични промени |
м Bot: Automated text replacement (-шск +шк, -жски +жки) |
||
Ред 21:
Тюркските езици се говорят около 155 милиона души и са седмото по големина езиково семейство в света (след индоевропейските, синотибетските, конго-нигерските, афроазиатските, австронезийските и дравидските езици). Броят на говорещите тюркски езици най-вероятно ще се увеличава в следващите десетилетия.
Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (
[[Файл:TurkicLanguages.png|мини|Тюркските езици разпределени по броя на хората, за които съответният език е роден]]
Ред 34:
* [[киргизки език|киргизкият]] – 3,7 милиона, в Киргизия, Казахстан, Китай;
* [[башкирски език|башкирският]] – 2,2 милиона, в европейска Русия;
* [[
* [[кашкайски език|кашкайският]] – 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан.
Ред 108:
#* [[чувашки език]]
#* [[прабългарски език]]
# [[
Една от основните трудности, срещани при класификацията на различните тюркски езици и диалекти, е въздействието на съветските и особено сталинистките национални политики – създаването на нови национални граници, потискането на езици и писмености и масови изселвания – са имали върху етническия състав на културни кръстопътища като [[Хива]], [[Хорезмия]], [[Ферганска долина|Ферганската долина]] и [[Кавказ]]. Много от изброените класификации поради това не са общоприети нито в детайли нито в общи линии. Друг често разискван проблем е влиянието на [[пантюркизъм|пантюркизма]] и зараждащия се национализъм в новообразуваните средноазиатски републики върху схващанията за етнически подразделения.
|