Исмаил Тръстениклиоглу: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
Ред 10:
Исмаил Тръстениклиоглу произлиза от богато семейство с наследствени владения в [[Тръстеник (област Русе)|Тръстеник]]. През 1791 година, по време на масовите дезертирания от османската армия по време на [[Руско-турска война (1787 – 1792)|Руско-турската война]], неговият брат Омер, аян на [[Русе]], е осъден на смърт и екзекутиран. Самият Исмаил е осъден като съучастник, но успява да избяга и се укрива първо при [[Чингиз Мехмед Герай]] във [[Върбица]], а после във [[Видин]]. След това става [[Кърджалийство|кърджалия]] и оглавява банда в [[Плевен]]ско, извършваща нападения до [[Свищов]] и [[Разград]]. През 1794 година е нападнат от засада от силистренския валия Хаджи Хасан ага на остров в [[Дунав]]а, бандата му е унищожена, а самият той едва успява да избяга.{{hrf|Мутафчиева|2008|141 – 142}}
 
След разгрома на бандата му и с ходатайството на видния фанариот [[Александър Ипсиланти-старши]] Тръстениклиоглу е помилван от Високата порта и се връща в Русе, но още през 1795 година се обявява за аян на града. Правителството признава поста му и малко по-късно негови войници подпомагат опитите на Плесли Мехмед паша да превземе контролирания от отцепника [[Осман Пазвантоглу]] Плевен. След техния провал, към края на 1796 година Тръстениклиоглу, контролиращ Русенско, [[Разград]]скоРазградско и Свищовско, остава единственият лоялен към султана аян в [[Северна България]]. В началото на 1798 година отблъсква опита на свързани с Пазвантоглу кърджалии да превземат Русе.{{hrf|Мутафчиева|2008|150 – 152, 156, 194}}
 
През следващите години Исмаил Тръстениклиоглу запазва формална лоялност към султана, защитавайки териториите си от кърджалии и от други едри аяни, като Осман Пазвантоглу във Видин и [[Сюлейман Йълъкоглу]] в [[Силистра]]. През 1800 година ликвидира един от съюзените с Пазвантоглу татарски султани от рода на [[Гераи]]те, в замяна на което е назначен за управител и на [[Велико Търново|Търново]]. В края на 1800 година е обявен за командващ проправителствените сили в Северна България с титлата ''башбог'' и получава пълномощия да събере финансиране и да наеме 4 хиляди войници, но това изглежда не се реализира.{{hrf|Мутафчиева|2008|227 – 230, 251, 255 – 256}}
Ред 22:
През лятото на 1804 година Тръстениклиоглу отбранява Северна България от открито разбунтувалия се гюмюрджински аян [[Сюлейман Токатджикли]]. През август успява да нанесе решително поражение на Токатджикли при [[Агатово|Агакьой]] и изпраща главата му в [[Константинопол]], където това е прието като изключителен успех в борбата срещу размириците.{{hrf|Мутафчиева|2008|319, 321}}
 
През 1805 година Исмаил Тръстениклиоглу, който и дотогава е явен противник на [[Низам-и Джедид]], открито спира да се подчинява на централното правителство. Мобилизира голяма армия с части на подчинените му аяни, прогонва от Силистра отдавнашния си съперник Сюлейман Йълъкоглу, подчинява нови територии до [[Варна]], [[Добрич]] и [[Мангалия]] и поставя под тежка обсада правителствения гарнизон в [[Браила]]. След това се прехвърля на юг от Стара планина, завзема [[Стара Загора]], [[Нова Загора]] и [[Ямбол]] и настъпва към [[Бургас]] и [[Поморие|Анхиало]], като някои местни аяни доброволно преминават на негова страна. През лятото на 1806 година Тръстениклиоглу застава начело на хаотичните бунтове срещу Низам-и Джедид из цяла Румелия и подготвя поход към [[Константинопол]], който е прекъснат от внезапната му смърт.{{hrf|Мутафчиева|2008|354 – 356, 365}}
 
Исмаил Тръстениклиоглу е застрелян на 16 август 1806 година в чифлика му в Тръстеник. За извършителите на убийството има различни версии, но то най-вероятно е организирано от правителството. Владенията и политическото влияние на Тръстениклиоглу са наследени от неговия приближен Мустафа Байрактар, който две години по-късно превзема Константинопол и за кратко е велик везир.{{hrf|Мутафчиева|2008|365 – 366}}