Филип Меланхтон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 23x кавички, 4x тире-числа, тире (ползвайки Advisor) |
м Bot: Automated text replacement (-жски +жки) |
||
Ред 35:
Меланхтон е нисък, леко недъгав и пелтек, което не му пречи да е успешен преподавател и проповедник. Той става обикновено в 2 часа през нощта и ляга в 21 часа, като работи непрекъснато. Синът му Георг умира на двегодишна възраст. Когато внезапно издъхва сестрата на жена му и нейният съпруг, Филип осиновява децата им. Неговата дъщеря Ана умира 25-годишна и оставя безпомощен съпруг поет и четири малки деца. Меланхтон осиновява и тях. Приятелите му злоупотребяват с неговата всеотдайност, защото често го молят да пише проповеди и трактати, които те представят от тяхно име.
В нов трактат от 1520 г. – годината, когато Лутер е отлъчен от Римокатолическата църква – Меланхтон го защитава с довода, че той отхвърля само папските извращения на библейското учение. Лутер е подгонен и се крие във Вартбургския замък. Екзалтирани и есхатологично настроени „пророци“ от Цвикау предизвикват смутове във Витенберг. Меланхтон, който по характер е мек, тих и чужд на всяка воинственост, не успява да им се противопостави. Едва намесата на Лутер спасява положението. През 1521 г. Меланхтон публикува прочутия си трактат „Общи места“, който се оказва важен за утвърждаването и разпространяването на идеите на Реформацията. Той представя протестантството под формата на дискусия за основните идеи в посланието до римляните. В
Меланхтон посещава родния си град през 1524 г. Папският легат кардинал Лоренцо Кампеджо се опитва да го върне „в правия път“, но без успех. През 1529 г. Меланхтон придружава принца електор до Диетата (Райхстага) в Шпайер. Той храни илюзии, че неговите аргументи ще убедят римокатолическите опоненти и проявява голяма търпимост към крайните възгледи на швейцарските протестанти, за което по-късно съжалява.
| |||