История на Унгария: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-стск +стк)
м overlinking
Ред 41:
През [[1955]] г. обаче групата на Ракоши успява отново да вземе цялата власт в партията, Наги е освободен от поста си. През май [[1956]] г., отново под московски натиск, Ракоши окончателно излиза от властта, подава оставка като партиен ръководител. Новият партиен ръководител обаче става Ерньо Герьо, верен съратник на Ракоши, който продължава традиционнана комуистическа линия от сталински тип.
 
На [[23 октомври]] [[1956]] г. избухва въстание. Армията и полицията преминават на страната на въстанието. До 1 ноември новата власт консолидира положението в страната. Начело на временното правителство застава [[Имре Наги]], в правителството участват освен реформистки комунисти и представители на възстановените главни политически партии. Създава се нова комунистическа партия под име Унгарска социалистическа работническа партия, неин ръководител става [[Янош Кадар]], член на правителството на Наги.
 
На [[4 ноември]] 1956 г. съветските войски нарушават споразумението за напускане територията на страната, започват военна офанзива. [[Янош Кадар]] заминава за [[Съветския съюз]], където обявява създаване на ново просъветско правителство, наречено ''Унгарско революционно работническо-селско правителство''. Коалиционното правителство на Наги обявява съветската намеса за военна агресия, обръща се за помощ към [[Организацията на обединените нации]], но не получава подкрепа от никъде. Съветските войски качват на власт Янош Кадар. Наги бяга в югославското посолство в [[Будапеща]].
 
Около четвърт милион души емигрират в чужбина. В Унгария 18 хиляди души са интернирани, 700 от тях са пратени в съветски трудови лагери. 22 хиляди дущи получават присъда лишаване от свобода, по-голяма част от тях са амнистирани през [[1963]] г. Екзекутирани са около 400 души, сред тях министър-председателят Наги и министърът на отбраната Малетер.