Камбаните: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 149.62.205.68 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
Създадена чрез превод на страницата „The Chimes“ Етикети: Отменени Превод на съдържание ContentTranslation2 |
||
Ред 1:
{{Книга|<!-- See Wikipedia:WikiProject_Novels or Wikipedia:WikiProject_Books -->}}
'''''Камбаните: Зловеща история за едни камбани, които известяват края на старата година и началото на новата''''', по-известна просто като '''''„Камбаните“''''', е повест, написана от [[Чарлз Дикенс]] и публикувана за първи път през 1844 г., една година след ''[[Коледна песен (новела)|Коледна песен]]''. Това е втората от поредицата му „Коледни книги“ от общо пет повести със силни социални и морални послания, които той публикува през 1840-те. Освен ''„Коледна песен“'' ''и "Камбаните"'', другите коледни книги включват ''[[ Крикетът на огнището |„Щурче в огнището“]]'' (1845 г.), ''[[ Битката за живота |„Битката на живота“]]'' (1846 г.) и ''[[ Призрачният човек и призрачната сделка |„Гоненият човек“]]'' (1848 г.).
== Поява на книгата ==
Книгата е написана в края на 1844 г. по време на дългогодишното посещение на Дикенс в Италия.<ref name="House">{{Cite book|last=House|first=Madeline|last2=Tillotston, Kathleen|last3=Storey, Graham|title=The Letters of Charles Dickens|url=https://archive.org/details/lettersofcharles02char|year=2002|publisher=Oxford University Press|isbn=9780198124757|chapter=Preface, p.x|chapterurl=https://books.google.com/books?id=8Xxn8x-JYLMC&pg=PR9&lpg=PR11&vq=Chimes&dq=The+Chimes+Dickens&ie=ISO-8859-1&output=html}}</ref> [[ Джон Форстър (биограф) |Джон Форстър]], първият му биограф, отбелязва, че Дикенс, търсещ заглавие и структура за следващата си договорена коледна история, един ден се стряска от звъненето на [[Генуа|Генуански]] камбани, чуващи се във вилата, в която той отсяда.
{{Цитат|Цяла Генуа лежи под него, а над нея с внезапно обръщане на вятъра в един жесток звук се понася крясъка и блъскането от всички камбанарии, изливайки се в ушите му, отново и отново, в една немелодична, стържеща, нехармонична, трепереща, ужасна вибрация, която кара идеите му "да се завъртат наоколо, докато не се изгубят във вихрушка от раздразнение и замаяност, и не се строполят мъртви на земята." <ref name="Forster">{{cite book|last=Forster|first=John|title=The Life of Charles Dickens|volume=vol 4|chapter=Chapter V|chapter-url=http://www.lang.nagoya-u.ac.jp/~matsuoka/CD-Forster-4.html#IV}}</ref>}}Два дни по-късно Форстър получава писмо от Дикенс, което заявява само: "В полунощ чухме КАМБАНИТЕ" и така започва писането на книгата. Форстър описва намеренията на Дикенс относно написването на "Камбаните" като нанасяйки "удар от името на бедните".{{Цитат|"Те винаги са били неговите клиенти, и не бяха забравени в нито една от книгите му, но тук нямаше нищо друго за помнене ... вярата му в побеждаването на всяко сериозно зло беше толкова малка, колкото ефективността на бръщолевенето на всеизвестният градски съветник относно намаляването на самоубийствата. [Дикенс] изследва възмущението си в дълбочина, точно преди да отиде в Итания, където многобройните възможности за осамотение и размишление го подсилиха и задълбочиха. И така, когато дойде време да помизли за нова Коледна история, той реши да я превърне в апел за бедните ... Той искаше да промени обществото, както бе променил Ебенезър Скрудж - като покаже, че щастието се крепи на същите основи, като тези на индивида, а именно милост, благотворителност и справедливост." <ref name="Forster" />}}
През декември 1844 г. Дикенс се завръща в Лондон за седмица и чете на приятели от готовата, все още непубликувана книга, за да прецени въздействието й. Художникът [[ Даниел Маклис |Даниел Маклис]], който добринася с две илюстрации на ''„Камбаните“'' и присъства на две от тези събития, пресъздава четенето от 3 декември 1844 г. в добре известна скица.<ref name="Cohen">{{Cite book|last=Cohen|first=Jane A|title=Charles Dickens and his Original Illustrators|year=1980|publisher=Ohio State University Press|pages=168|chapter=10|chapterurl=http://www.ohiostatepress.org/books/Complete%20PDFs/Cohen%20Charles/13.pdf}}</ref>
== Обяснение на заглавието ==
Заглавието идва от старите камбани в църквата, на чиито стъпала Троти Век извършва търговията си. Книгата е разделена на четири части, наречени "четвъртинки", кръстени на четирите камбани на часовниковите кули. (По същата логика Дикенс, кръщава главите от ''Коледна песен'' „стъпала“ - като синоним на „строфи“ - и разделя ''Щурче на огнището'' на „цвъркания“ - звуците, издавани от щурците.)
== Обобщение на сюжета ==
В новогодишната нощ Троти, беден възрастен „разносвач на вести“ или обикновен пратеник, е в мрачно настроение заради съобщенията във вестниците за престъпления и неморалност и се чуди дали работническата класа просто не е порочна по природата. Дъщеря му Мег и дългогодишният й годеник Ричард пристигат и съобщават за решението си да се оженят на следващия ден. Троти крие опасенията си, но щастието им е засенчено от среща с помпозния местен управител Кют, както и с [[Политическа икономия|политическия икономист]] и млад джентълмен с носталгия. Всички те карат Троти, Мег и Ричард да се чувстват, сякаш нямат право да съществуват, камо ли да се женят.
Троти носи бележка от името на Кют на Сър Джоузеф Боули, депутат който раздава милосърдие на бедните като баща-диктатор. Боули демонстративно урежда дълговете си, за да си осигури чист старт на новата година и смъмря Троти, защото той дължи малко от наема наем и десет или дванадесет [[ шилинг |шилинга]], които не може да изплати на местния. Връщайки се в дома си, убеден, че той и бедните му братя и сестри по съдба са неблагодарни по природа и нямат място в обществото, Троти се натъква на Уил Фърн, беден сънародник, и неговата осиротяла племенница Лилиан. Фърн е обвинен в скитничество и иска да посети Кют, за да уреди нещата, но от разговор, който Троти чува в къщата на Боули, той предупреждава скитника, че Кют планира да го арестуват и изпрати в затвор. Той приютява двойката и двамата с Мег споделят оскъдната си храна и оскъдното обзавеждане с гостите си. Мег се опитва да скрие страданието си, но изглежда, че срещата с Кют и другите я е разубедила да се омъжи за Ричард.
== Външни препратки ==▼
През нощта камбаните сякаш викат Троти. Отивайки до църквата, той открива, че вратата на кулата е отключена и се качва на камбанарията, където открива духовете на камбаните и техните [[Гоблин|гоблини-служители,]] които го порицават за загубата на [[вяра]] в подобряването съдбата на човека. Казват му, че е паднал от кулата по време на изкачването си и вече е мъртъв, а последвалия живот на Мег трябва да му бъде за урок. Следва поредица от видения, които той е принуден да наблюдава, неспособен да се намеси в размирния живот на Мег, Ричард, Уил и Лилиан през следващите години. Ричард се потъва в алкохолизъм; Мег се омъжва за него в опит да го спаси, но той умира съсипан, оставяйки я с бебе. Уил влиза и излиза от затвора, заради дребни закони и ограничения; Лилиан прибягва до проституция. Накрая, потънала в дълбока бедност, Мег е принудена да обмисли да удави на себе си и детето си, като по този начин извършва [[ Смъртният грях |смъртните грехове]] на убийство и самоубийство. Намеренията на камбаните са да научат Троти, че човечеството не е порочно по природа, а е създадено да се стреми към по-благородни неща и ще изчезне само когато е смазано и репресирано отвъд поносимото. Троти се срива, когато вижда Мег, готова да скочи в реката. Плачейки, че е научил урока си той моли Камбаните да я спасят, след което се оказва в състояние да я докосне и да й попречи да скочи.
В края на книгата Троти се събужда като в дома си, сякаш от сън, докато камбаните звънят през първия ден на Новата година, когато Троти първоначално се е качва на кулата. Мег и Ричард са избрали да се оженят, а всички нейни приятели спонтанно са решили да осигурят сватбен празник и тържество. Авторът изрично приканва читателя да реши дали това „събуждане“ е сън-в-съня. Читателят трябва да избере между тежките последици от поведението на по-горната социална класа през очите на Троти или щастието от сватбата.
[[Категория:България в ЮНЕСКО]]▼
[[Файл:Trotty_Veck_1889_Dickens_The_Chimes_character_by_Kyd_(Joseph_Clayton_Clarke).jpg|ляво|мини|339x339пкс| ''Троти Век'' от Кид (Джоузеф Клейтън Кларки) ]]
== Основни герои ==
* Тоби "Троти" Век, главният герой, беден възрастен пратеник или "носач на бележки ".
* Маргарет „Мег“ Век, 21-годишната дъщеря на Тоби
* Г-жа Ан Чикенстолкър, местната магазинерка
* Управител Кют, Съдия на Мира
* Г-н Филър, политически икономист [[Утилитаризъм|утилитарист]]
* Сър Джоузеф Боули, богат патернистичен депутат
* Уил Фърн, сънародник
* Лилиан Фърн, осиротяла племенница на Уил
== Основни теми ==
Това е агитационна история като предшестващата я ''[[Коледна песен (новела)|„Коледа Карол“]]'', написана с намерението да склони читателите да приемат моралното послание на Дикенс. Камбаните олицетворяват времето, а основните теми на историята са обобщени в трите грешки, в които е обвинен Троти:
• Връщане в златна епоха, която никога не е съществувала, вместо стремеж за подобрение на тукашните и сегашни условия.
• Вяра, че индивидуалните човешки радости и нещастия нямат значение за висшата сила.
• Обвинение срещу бедните и нещастните, без да им се предложи нито помощ, нито съжаление. <blockquote> „Който обръща гръб на падналите и обезобразените си събратя; изоставя ги с отвръщение; и не следва нито проследява с жалостни очи разградената пропаст, в която те пропадат - намирайки в паданието им буци и парченца от тази изгубената почва и вкопчвайки се в тях, докато са все още натъртени и умиращи долната бездна; върши неправда срещу Небето и човека, за времето и за вечността. И вие сте извършили тази неправда! </blockquote>
== Литературно значение и отзиви ==
''Коледна песен,'' излязла предишната година, получава изключително добри отзиви, а ''Камбаните'' предизвиква обществен интерес и очакване. Седмица след публикуването й са пуснати пет различни сценични продукции по нея, а близо 20 000 екземпляра са продадени през първите три месеца. Тя има висок медиен профил и е широко рецензирана и обсъждана. Критиците не са единодушни; онези, които симпатизират на социалното и политическото й послание, харесват книгата, но други я смятаха за опасно радикална. Рецензентът на „''[[ Северна звезда (чартистки вестник) |Северна звезда]]''“ нарича Дикенс „герой на бедните“; ''[[Джон Бул]]'' отхвърля нелъскателните карикатури на филантропията.<ref name="slater">{{Cite book|last=Slater|first=Michael|authorlink=Michael Slater|title=Introduction to The Chimes in Charles Dickens: The Christmas Books, Volume 1.|year=1985|publisher=Penguin Classics|location=London|pages=139–140}}</ref> Книгата със сигурност е финансов успех за Дикенс и за дълго остава популярна, въпреки че в дългосрочен план славата й е затъмнена от тази на ''Коледна песен''.
=== Алюзии за други произведения ===
Като молейки висшата класа да спре да се меси в живота му и да го оставят да умре, Уил Фърн прави горчива връзка с библейската [[Книга Рут|Книга на Рут]], умишлено цитирайки погрешно речта, „Където отидеш, аз ще отида“, на [[Рут]].
=== Алюзии за съвременната история, география и наука ===
Обстановката на романа е съвременна и 1840-те („[[ Гладни четиридесет |Гладните четиридесет]] “) са време на социални и политически вълнения.
Убеждението на Троти, че бедните хора са нечестиви по природа, е повлияно от статия във вестника му за млада жена, която се е опитала да удави себе си и детето си, и този мотив се повтаря в кулминацията на книгата, когато Мег е принудена да обмисли същия начин на действие. Това е препратка към Мери Фърли, разорена млада жена, осъдена на смърт през 1844 г. за [[ детеубиец |детеубийство,]] след като отчаянието й след като не успява да се върне в [[ приют за бедни |приюта за бедни,]] я веди до опит за [[ Опит за самоубийство |самоубийство,]] в който детето й се дави.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.victorianweb.org/books/suicide/03.html|заглавие=Gates, Barbara T. ''Mad Crimes and Sad Histories'' Chapter 3 at VictorianWeb|достъп_дата=13 February 2008}}</ref> Този случай предизвика голям обществен дебат в късната пролет на 1844 година. Дикенс участва в общия протест срещу присъдата, която в крайна сметка беше заменена със [[заточение]].<ref>Slater, 264</ref> Сред другите произведения, вдъхновени от този случай, е стихотворението ''[[ Мостът на въздишките (стихотворение) |"Мостът на въздишките“]]'' на [[ Томас Худ |Томас Худ]].
Управител Кют е карикатура на [[ Питър Лори |сър Питър Лори]], магистрат от Мидълсекс, управител в местния общински съвет и бивш господар-кмет на Лондон, известен с решителността си да „се бори“ с по-ниските социални класи и тяхното антисоциално поведение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gresham.ac.uk/lectures-and-events/dickenss-law-makers-and-law-breakers-barnards-inn-and-beyond|заглавие=Dickens's law makers and law breakers: Barnard's Inn and beyond|автор=Sanders|първо_име=Andrew|издател=Gresham College|достъп_дата=23 August 2019}}</ref> Забележките му по случая с Мери Фърли от 1844 г. са цитирани като едно вдъхновенията на Дикенс за написването на ''„Звънците“''.
Безименният младеж, който се връща към „добрите стари времена“, е препратка към движението „[[ Млада Англия |Млада Англия]] “. Дикенс премахва много от тези препратки преди публикуването.
== Адаптации ==
През 1914 г. книгата е превърната в немия филм ''[[ Звънците (филм) |„Звънците“]]'', режисиран от [[ Томас Бентли |Томас Бентли]].
Музикална адаптация на ''Звънците'' е създадена през 1992 г. от Лиза Кофод и Гай Донат Рийд, с музика от Пол Джонсън. Сценично четене на произведението е организирано в Театър Уъркхаус в Ню Йорк.
''Звънците'' е адаптирана и в 24-минутен [[Пластилинова анимация|пластелинов анимационен]] филм през 2000 г. от [[ Xyzoo Animation |Xyzoo Animation]]. През 2002 г. той печели наградата [[Сине Спешъл Джури]].
През 2000 г, Колониалният Радиотеатър в Бостън създава пълнометражна радиопродукция на ''Камбаните''. То излиза на CD от [[ Blackstone Audio |Блекстоун Аудио]] през 2007 г., и е преиздадено от Брилянс Аудио през 2011 г.
През 2004 г. в [[Сауърхаук Хаус]] е премиерата на сценичната адаптация на [[Лес Смит]].
През 2015 г. [[ Аудио (магазин) |Audible]] издава ''Камбаните'' за своите абонати като безплатна аудио книга с коледни пожелания от компанията.
{{Превод от|en|The Chimes|946060508}}
== Препратки ==
{{Reflist}}
[[Категория:Романи на Чарлз Дикенс]]
| |||