Камбаните: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 149.62.205.68 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Dimitrovw (беседа | приноси)
Създадена чрез превод на страницата „The Chimes
Ред 1:
{{coord|display=title|42|37|5.84|N|23|22|46.42|E}}
[[Файл:Kambanite Sofia stitched 1.jpg|мини|ляво]]
[[Файл:Kambanite Sofia 20090405 011.JPG|мини]]
[[Файл:Kambanite Sofia 20090405 013.JPG|мини]]
 
{{Книга|<!-- See Wikipedia:WikiProject_Novels or Wikipedia:WikiProject_Books -->}}
'''Камбаните''' е [[парк]]-комплекс в [[София]]. Официалното му име е '''Международен парк на децата от света'''.
'''''Камбаните: Зловеща история за едни камбани, които известяват края на старата година и началото на новата''''', по-известна просто като '''''„Камбаните“''''', е повест, написана от [[Чарлз Дикенс]] и публикувана за първи път през 1844 г., една година след ''[[Коледна песен (новела)|Коледна песен]]''. Това е втората от поредицата му „Коледни книги“ от общо пет повести със силни социални и морални послания, които той публикува през 1840-те. Освен ''„Коледна песен“'' ''и "Камбаните"'', другите коледни книги включват ''[[ Крикетът на огнището |„Щурче в огнището“]]'' (1845 г.), ''[[ Битката за живота |„Битката на живота“]]'' (1846 г.) и ''[[ Призрачният човек и призрачната сделка |„Гоненият човек“]]'' (1848 г.).
 
== Поява на книгата ==
Разположен е в землището на софийското село [[Бистрица (Област София)|Бистрица]] в подножието на [[Витоша]], в близост до [[Бизнес парк София]], жилищен комплекс "[[Младост (квартал в София)|Младост]]", квартал [[Симеоново (квартал)|Симеоново]] и село [[Панчарево]].
Книгата е написана в края на 1844 г. по време на дългогодишното посещение на Дикенс в Италия.<ref name="House">{{Cite book|last=House|first=Madeline|last2=Tillotston, Kathleen|last3=Storey, Graham|title=The Letters of Charles Dickens|url=https://archive.org/details/lettersofcharles02char|year=2002|publisher=Oxford University Press|isbn=9780198124757|chapter=Preface, p.x|chapterurl=https://books.google.com/books?id=8Xxn8x-JYLMC&pg=PR9&lpg=PR11&vq=Chimes&dq=The+Chimes+Dickens&ie=ISO-8859-1&output=html}}</ref> [[ Джон Форстър (биограф) |Джон Форстър]], първият му биограф, отбелязва, че Дикенс, търсещ заглавие и структура за следващата си договорена коледна история, един ден се стряска от звъненето на [[Генуа|Генуански]] камбани, чуващи се във вилата, в която той отсяда.
{{Цитат|Цяла Генуа лежи под него, а над нея с внезапно обръщане на вятъра в един жесток звук се понася крясъка и блъскането от всички камбанарии, изливайки се в ушите му, отново и отново, в една немелодична, стържеща, нехармонична, трепереща, ужасна вибрация, която кара идеите му "да се завъртат наоколо, докато не се изгубят във вихрушка от раздразнение и замаяност, и не се строполят мъртви на земята." <ref name="Forster">{{cite book|last=Forster|first=John|title=The Life of Charles Dickens|volume=vol 4|chapter=Chapter V|chapter-url=http://www.lang.nagoya-u.ac.jp/~matsuoka/CD-Forster-4.html#IV}}</ref>}}Два дни по-късно Форстър получава писмо от Дикенс, което заявява само: "В полунощ чухме КАМБАНИТЕ" и така започва писането на книгата. Форстър описва намеренията на Дикенс относно написването на "Камбаните" като нанасяйки "удар от името на бедните".{{Цитат|"Те винаги са били неговите клиенти, и не бяха забравени в нито една от книгите му, но тук нямаше нищо друго за помнене ... вярата му в побеждаването на всяко сериозно зло беше толкова малка, колкото ефективността на бръщолевенето на всеизвестният градски съветник относно намаляването на самоубийствата. [Дикенс] изследва възмущението си в дълбочина, точно преди да отиде в Итания, където многобройните възможности за осамотение и размишление го подсилиха и задълбочиха. И така, когато дойде време да помизли за нова Коледна история, той реши да я превърне в апел за бедните ... Той искаше да промени обществото, както бе променил Ебенезър Скрудж - като покаже, че щастието се крепи на същите основи, като тези на индивида, а именно милост, благотворителност и справедливост." <ref name="Forster" />}}
 
През декември 1844 г. Дикенс се завръща в Лондон за седмица и чете на приятели от готовата, все още непубликувана книга, за да прецени въздействието й. Художникът [[ Даниел Маклис |Даниел Маклис]], който добринася с две илюстрации на ''„Камбаните“'' и присъства на две от тези събития, пресъздава четенето от 3 декември 1844 г. в добре известна скица.<ref name="Cohen">{{Cite book|last=Cohen|first=Jane A|title=Charles Dickens and his Original Illustrators|year=1980|publisher=Ohio State University Press|pages=168|chapter=10|chapterurl=http://www.ohiostatepress.org/books/Complete%20PDFs/Cohen%20Charles/13.pdf}}</ref>
Открит е през [[1979]] г. по идея на [[Людмила Живкова]] във връзка с домакинството на [[България]] на Международната детска асамблея “[[Знаме на мира]]” под егидата на [[ЮНЕСКО]]. На първата асамблея участват деца от 79 държави и са поставени 68 различни [[камбани]].
 
== Обяснение на заглавието ==
Инициативата е планирана като еднократна, но заради положителния международен отзвук е решено срещите да се провеждат през 3 години. Асамблеята от [[1989]] г. постига рекорд, посрещайки участници от 135 държави.
Заглавието идва от старите камбани в църквата, на чиито стъпала Троти Век извършва търговията си. Книгата е разделена на четири части, наречени "четвъртинки", кръстени на четирите камбани на часовниковите кули. (По същата логика Дикенс, кръщава главите от ''Коледна песен'' „стъпала“ - като синоним на „строфи“ - и разделя ''Щурче на огнището'' на „цвъркания“ - звуците, издавани от щурците.)
 
== Обобщение на сюжета ==
През 1990 г. обаче са закрити изградените 18 чуждестранни структури "Знаме на мира". През 1999 г. [[Евгения Живкова]] – дъщерята на Людмила Живкова, възстановява асамблеята.
В новогодишната нощ Троти, беден възрастен „разносвач на вести“ или обикновен пратеник, е в мрачно настроение заради съобщенията във вестниците за престъпления и неморалност и се чуди дали работническата класа просто не е порочна по природата. Дъщеря му Мег и дългогодишният й годеник Ричард пристигат и съобщават за решението си да се оженят на следващия ден. Троти крие опасенията си, но щастието им е засенчено от среща с помпозния местен управител Кют, както и с [[Политическа икономия|политическия икономист]] и млад джентълмен с носталгия. Всички те карат Троти, Мег и Ричард да се чувстват, сякаш нямат право да съществуват, камо ли да се женят.
{{commonscat|The bells, Sofia}}
 
Троти носи бележка от името на Кют на Сър Джоузеф Боули, депутат който раздава милосърдие на бедните като баща-диктатор. Боули демонстративно урежда дълговете си, за да си осигури чист старт на новата година и смъмря Троти, защото той дължи малко от наема наем и десет или дванадесет [[ шилинг |шилинга]], които не може да изплати на местния. Връщайки се в дома си, убеден, че той и бедните му братя и сестри по съдба са неблагодарни по природа и нямат място в обществото, Троти се натъква на Уил Фърн, беден сънародник, и неговата осиротяла племенница Лилиан. Фърн е обвинен в скитничество и иска да посети Кют, за да уреди нещата, но от разговор, който Троти чува в къщата на Боули, той предупреждава скитника, че Кют планира да го арестуват и изпрати в затвор. Той приютява двойката и двамата с Мег споделят оскъдната си храна и оскъдното обзавеждане с гостите си. Мег се опитва да скрие страданието си, но изглежда, че срещата с Кют и другите я е разубедила да се омъжи за Ричард.
== Външни препратки ==
* [http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/78-2010-01-10-10-59-36 Камбаните]
 
През нощта камбаните сякаш викат Троти. Отивайки до църквата, той открива, че вратата на кулата е отключена и се качва на камбанарията, където открива духовете на камбаните и техните [[Гоблин|гоблини-служители,]] които го порицават за загубата на [[вяра]] в подобряването съдбата на човека. Казват му, че е паднал от кулата по време на изкачването си и вече е мъртъв, а последвалия живот на Мег трябва да му бъде за урок. Следва поредица от видения, които той е принуден да наблюдава, неспособен да се намеси в размирния живот на Мег, Ричард, Уил и Лилиан през следващите години. Ричард се потъва в алкохолизъм; Мег се омъжва за него в опит да го спаси, но той умира съсипан, оставяйки я с бебе. Уил влиза и излиза от затвора, заради дребни закони и ограничения; Лилиан прибягва до проституция. Накрая, потънала в дълбока бедност, Мег е принудена да обмисли да удави на себе си и детето си, като по този начин извършва [[ Смъртният грях |смъртните грехове]] на убийство и самоубийство. Намеренията на камбаните са да научат Троти, че човечеството не е порочно по природа, а е създадено да се стреми към по-благородни неща и ще изчезне само когато е смазано и репресирано отвъд поносимото. Троти се срива, когато вижда Мег, готова да скочи в реката. Плачейки, че е научил урока си той моли Камбаните да я спасят, след което се оказва в състояние да я докосне и да й попречи да скочи.
{{София-мъниче}}
 
В края на книгата Троти се събужда като в дома си, сякаш от сън, докато камбаните звънят през първия ден на Новата година, когато Троти първоначално се е качва на кулата. Мег и Ричард са избрали да се оженят, а всички нейни приятели спонтанно са решили да осигурят сватбен празник и тържество. Авторът изрично приканва читателя да реши дали това „събуждане“ е сън-в-съня. Читателят трябва да избере между тежките последици от поведението на по-горната социална класа през очите на Троти или щастието от сватбата.
[[Категория:България в ЮНЕСКО]]
[[Файл:Trotty_Veck_1889_Dickens_The_Chimes_character_by_Kyd_(Joseph_Clayton_Clarke).jpg|ляво|мини|339x339пкс| ''Троти Век'' от Кид (Джоузеф Клейтън Кларки) ]]
[[Категория:Паркове в София]]
 
[[Категория:Паметници в София]]
== Основни герои ==
[[Категория:Сгради и съоръжения в София]]
 
[[Категория:Район Панчарево]]
* Тоби "Троти" Век, главният герой, беден възрастен пратеник или "носач на бележки ".
[[Категория:Камбани|*]]
* Маргарет „Мег“ Век, 21-годишната дъщеря на Тоби
* Г-жа Ан Чикенстолкър, местната магазинерка
* Управител Кют, Съдия на Мира
* Г-н Филър, политически икономист [[Утилитаризъм|утилитарист]]
* Сър Джоузеф Боули, богат патернистичен депутат
* Уил Фърн, сънародник
* Лилиан Фърн, осиротяла племенница на Уил
 
== Основни теми ==
Това е агитационна история като предшестващата я ''[[Коледна песен (новела)|„Коледа Карол“]]'', написана с намерението да склони читателите да приемат моралното послание на Дикенс. Камбаните олицетворяват времето, а основните теми на историята са обобщени в трите грешки, в които е обвинен Троти:
 
• Връщане в златна епоха, която никога не е съществувала, вместо стремеж за подобрение на тукашните и сегашни условия.
 
• Вяра, че индивидуалните човешки радости и нещастия нямат значение за висшата сила.
 
• Обвинение срещу бедните и нещастните, без да им се предложи нито помощ, нито съжаление. <blockquote> „Който обръща гръб на падналите и обезобразените си събратя; изоставя ги с отвръщение; и не следва нито проследява с жалостни очи разградената пропаст, в която те пропадат - намирайки в паданието им буци и парченца от тази изгубената почва и вкопчвайки се в тях, докато са все още натъртени и умиращи долната бездна; върши неправда срещу Небето и човека, за времето и за вечността. И вие сте извършили тази неправда! </blockquote>
 
== Литературно значение и отзиви ==
''Коледна песен,'' излязла предишната година, получава изключително добри отзиви, а ''Камбаните'' предизвиква обществен интерес и очакване. Седмица след публикуването й са пуснати пет различни сценични продукции по нея, а близо 20 000 екземпляра са продадени през първите три месеца. Тя има висок медиен профил и е широко рецензирана и обсъждана. Критиците не са единодушни; онези, които симпатизират на социалното и политическото й послание, харесват книгата, но други я смятаха за опасно радикална. Рецензентът на „''[[ Северна звезда (чартистки вестник) |Северна звезда]]''“ нарича Дикенс „герой на бедните“; ''[[Джон Бул]]'' отхвърля нелъскателните карикатури на филантропията.<ref name="slater">{{Cite book|last=Slater|first=Michael|authorlink=Michael Slater|title=Introduction to The Chimes in Charles Dickens: The Christmas Books, Volume 1.|year=1985|publisher=Penguin Classics|location=London|pages=139–140}}</ref> Книгата със сигурност е финансов успех за Дикенс и за дълго остава популярна, въпреки че в дългосрочен план славата й е затъмнена от тази на ''Коледна песен''.
 
== ВъншниАлюзии и препратки ==
 
=== Алюзии за други произведения ===
Като молейки висшата класа да спре да се меси в живота му и да го оставят да умре, Уил Фърн прави горчива връзка с библейската [[Книга Рут|Книга на Рут]], умишлено цитирайки погрешно речта, „Където отидеш, аз ще отида“, на [[Рут]].
 
=== Алюзии за съвременната история, география и наука ===
Обстановката на романа е съвременна и 1840-те („[[ Гладни четиридесет |Гладните четиридесет]] “) са време на социални и политически вълнения.
 
Убеждението на Троти, че бедните хора са нечестиви по природа, е повлияно от статия във вестника му за млада жена, която се е опитала да удави себе си и детето си, и този мотив се повтаря в кулминацията на книгата, когато Мег е принудена да обмисли същия начин на действие. Това е препратка към Мери Фърли, разорена млада жена, осъдена на смърт през 1844 г. за [[ детеубиец |детеубийство,]] след като отчаянието й след като не успява да се върне в [[ приют за бедни |приюта за бедни,]] я веди до опит за [[ Опит за самоубийство |самоубийство,]] в който детето й се дави.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.victorianweb.org/books/suicide/03.html|заглавие=Gates, Barbara T. ''Mad Crimes and Sad Histories'' Chapter 3 at VictorianWeb|достъп_дата=13 February 2008}}</ref> Този случай предизвика голям обществен дебат в късната пролет на 1844 година. Дикенс участва в общия протест срещу присъдата, която в крайна сметка беше заменена със [[заточение]].<ref>Slater, 264</ref> Сред другите произведения, вдъхновени от този случай, е стихотворението ''[[ Мостът на въздишките (стихотворение) |"Мостът на въздишките“]]'' на [[ Томас Худ |Томас Худ]].
 
Управител Кют е карикатура на [[ Питър Лори |сър Питър Лори]], магистрат от Мидълсекс, управител в местния общински съвет и бивш господар-кмет на Лондон, известен с решителността си да „се бори“ с по-ниските социални класи и тяхното антисоциално поведение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gresham.ac.uk/lectures-and-events/dickenss-law-makers-and-law-breakers-barnards-inn-and-beyond|заглавие=Dickens's law makers and law breakers: Barnard's Inn and beyond|автор=Sanders|първо_име=Andrew|издател=Gresham College|достъп_дата=23 August 2019}}</ref> Забележките му по случая с Мери Фърли от 1844 г. са цитирани като едно вдъхновенията на Дикенс за написването на ''„Звънците“''.
 
Безименният младеж, който се връща към „добрите стари времена“, е препратка към движението „[[ Млада Англия |Млада Англия]] “. Дикенс премахва много от тези препратки преди публикуването.
 
== Адаптации ==
През 1914 г. книгата е превърната в немия филм ''[[ Звънците (филм) |„Звънците“]]'', режисиран от [[ Томас Бентли |Томас Бентли]].
 
Музикална адаптация на ''Звънците'' е създадена през 1992 г. от Лиза Кофод и Гай Донат Рийд, с музика от Пол Джонсън. Сценично четене на произведението е организирано в Театър Уъркхаус в Ню Йорк.
 
''Звънците'' е адаптирана и в 24-минутен [[Пластилинова анимация|пластелинов анимационен]] филм през 2000 г. от [[ Xyzoo Animation |Xyzoo Animation]]. През 2002 г. той печели наградата [[Сине Спешъл Джури]].
 
През 2000 г, Колониалният Радиотеатър в Бостън създава пълнометражна радиопродукция на ''Камбаните''. То излиза на CD от [[ Blackstone Audio |Блекстоун Аудио]] през 2007 г., и е преиздадено от Брилянс Аудио през 2011 г.
 
През 2004 г. в [[Сауърхаук Хаус]] е премиерата на сценичната адаптация на [[Лес Смит]].
 
През 2015 г. [[ Аудио (магазин) |Audible]] издава ''Камбаните'' за своите абонати като безплатна аудио книга с коледни пожелания от компанията.
{{Превод от|en|The Chimes|946060508}}
 
== Препратки ==
{{Reflist}}
[[Категория:БългарияНова в ЮНЕСКОгодина]]
[[Категория:Романи на Чарлз Дикенс]]