Камбаните: Разлика между версии

 

'''''Камбаните: Зловеща история за едни камбани, които известяват края на старата година и началото на новата''''', по-известна просто като '''''„Камбаните“''''', е повест, написана от [[Чарлз Дикенс]] и публикувана за първи път през 1844 г., една година след ''[[Коледна песен (новела)|Коледна песен]]''. Това е втората от поредицата му „Коледни книги“ от общо пет повести със силни социални и морални послания, които той публикува през 1840-те. Освен ''„Коледна песен“'' ''и "Камбаните"'', другите коледни книги включват ''[[ Крикетът на огнището |„Щурче в огнището“]]'' (1845 г.), ''[[ Битката за живота |„Битката на живота“]]'' (1846 г.) и ''[[ Призрачният човек и призрачната сделка |„Гоненият човек“]]'' (1848 г.).

 

Книгата е написана в края на 1844 г. по време на дългогодишното посещение на Дикенс в Италия.<ref name="House">{{Cite book|last=House|first=Madeline|last2=Tillotston, Kathleen|last3=Storey, Graham|title=The Letters of Charles Dickens|url=https://archive.org/details/lettersofcharles02char|year=2002|publisher=Oxford University Press|isbn=9780198124757|chapter=Preface, p.x|chapterurl=https://books.google.com/books?id=8Xxn8x-JYLMC&pg=PR9&lpg=PR11&vq=Chimes&dq=The+Chimes+Dickens&ie=ISO-8859-1&output=html}}</ref> [[ Джон Форстър (биограф) |Джон Форстър]], първият му биограф, отбелязва, че Дикенс, търсещ заглавие и структура за следващата си договорена коледна история, един ден се стряска от звъненето на [[Генуа|Генуански]] камбани, чуващи се във вилата, в която той отсяда.

{{Цитат|Цяла Генуа лежи под него, а над нея с внезапно обръщане на вятъра в един жесток звук се понася крясъка и блъскането от всички камбанарии, изливайки се в ушите му, отново и отново, в една немелодична, стържеща, нехармонична, трепереща, ужасна вибрация, която кара идеите му "да се завъртат наоколо, докато не се изгубят във вихрушка от раздразнение и замаяност, и не се строполят мъртви на земята." <ref name="Forster">{{cite book|last=Forster|first=John|title=The Life of Charles Dickens|volume=vol 4|chapter=Chapter V|chapter-url=http://www.lang.nagoya-u.ac.jp/~matsuoka/CD-Forster-4.html#IV}}</ref>}}Два дни по-късно Форстър получава писмо от Дикенс, което заявява само: "В полунощ чухме КАМБАНИТЕ" и така започва писането на книгата. Форстър описва намеренията на Дикенс относно написването на "Камбаните" като нанасяйки "удар от името на бедните".{{Цитат|"Те винаги са били неговите клиенти, и не бяха забравени в нито една от книгите му, но тук нямаше нищо друго за помнене ... вярата му в побеждаването на всяко сериозно зло беше толкова малка, колкото ефективността на бръщолевенето на всеизвестният градски съветник относно намаляването на самоубийствата. [Дикенс] изследва възмущението си в дълбочина, точно преди да отиде в Итания, където многобройните възможности за осамотение и размишление го подсилиха и задълбочиха. И така, когато дойде време да помизли за нова Коледна история, той реши да я превърне в апел за бедните ... Той искаше да промени обществото, както бе променил Ебенезър Скрудж - като покаже, че щастието се крепи на същите основи, като тези на индивида, а именно милост, благотворителност и справедливост." <ref name="Forster" />}}

През декември 1844 г. Дикенс се завръща в Лондон за седмица и чете на приятели от готовата, все още непубликувана книга, за да прецени въздействието й. Художникът [[ Даниел Маклис |Даниел Маклис]], който добринася с две илюстрации на ''„Камбаните“'' и присъства на две от тези събития, пресъздава четенето от 3 декември 1844 г. в добре известна скица.<ref name="Cohen">{{Cite book|last=Cohen|first=Jane A|title=Charles Dickens and his Original Illustrators|year=1980|publisher=Ohio State University Press|pages=168|chapter=10|chapterurl=http://www.ohiostatepress.org/books/Complete%20PDFs/Cohen%20Charles/13.pdf}}</ref>