Карл Маркс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 14:
| школа = [[Марксизъм]], [[комунизъм]], [[хегелианизъм]]
| интереси = [[Политика]], [[икономика]], [[философия]], [[социология]], [[история]], [[класова борба]]
| идеи =
| текстове =
| образование =
Ред 63:
През октомври 1836 г. пристига в Берлин и се записва в [[Берлински университет|Юридическия факултет]]. Въпреки че учи право, той е очарован от философията и търси начин да съчетае двете, вярвайки, че „''без философия нищо не може да се осъществи''“. Маркс се интересува от философията на [[Хегел]], чиито идеи са широко обсъждани сред европейските философски кръгове. По време на възстановяване след [[болест|боледуване]] той се присъединява към Докторския клуб, студентска група, която обсъжда идеите на Хегел и чрез тях се свързва с група радикални мислители, известни като младохегелианци. През 1837 г. те се събират около [[Лудвиг Фойербах]] и [[Бруно Бауер]], а Маркс започва особено тясно приятелство с Адолф Рутенберг. Младохегелианците критикуват метафизичните предположения на Хегел, но приемат неговия диалектически метод, като критикуват [[общество]]то, [[политика]]та и [[религия]]та от една лява гледна точка.
Бащата на Маркс умира през май 1838 г., което води до намаляване на семейните приходи. Маркс се чувства емоционално много близо до баща си и цени спомените си за него след смъртта му.<ref>{{Cite book |title=Karl Marx: A Nineteenth-Century Life |last=Sperber |first=Jonathan |year=2013 |publisher=W. W. Norton & Co |isbn=978-0871404671 |ref=harv}}</ref> През този период той пише [[художествена литература]] – [[повест]]и, [[драма|драми]] и няколко любовни [[стихотворение|стихотворения]], посветени на Жени. Всички те остават непубликувани. Той също така изучава [[английски език|английски]] и [[италиански език]], учи история на изкуството и превежда класиците, след което се занимава с написването на [[Дисертация|дисертационния]] си труд, „Разликата между натурфилософиите на Демокрит и Епикур“, който завършва през 1841 г. Описван като смела и оригинална творба, в него той си поставя за цел да покаже, че „''[[теология]]та трябва да се подчинява на възвишената мъдрост на философията''“; трудът е спорен, особено сред консервативните професори в университета в Берлин. Маркс решава да го представи на по-либералния [[Йенски университет|Университет в Йена]], чийто факултет му присъжда докторската степен през април 1841 г. През март 1841 г. Маркс и приятелят му
Академичната кариера на Маркс се проваля поради нарастващата опозиция на правителството към класическия либерализъм и младохегелианците. Премества се в [[Кьолн]] през [[1842]] г. и става [[журналист]], като изразява ранните си възгледи за социализма и интереса си към икономиката. Той критикува както десните европейски правителства, така и фигури от либералните и социалистически движения, които смята за неефективни и контрапродуктивни. Вестникът, за който работи, привлича вниманието на пруската [[цензура]]. Маркс се оплаква, че „''нашият вестник трябва да бъде даван на полицията, която да го подуши, и ако носът на полицията помирише нещо нехристиянско или непруско, на вестника не е позволено да излезе''“. След като публикува статия, критикуваща руската монархия, император [[Николай I (Русия)|Николай I]] иска вестникът да бъде забранен. Правителството на Прусия изпълнява молбата през 1843 г.
| |||