Карлос II: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 25:
'''Карлос II''' ([[6 ноември]] [[1661]] – [[1 ноември]] [[1700]]) е [[крал]] на [[Испания]], последен представител на династията на испанските [[Хабсбурги]]. Остава известен в историята с некадърното си и безрезултатно управление, както и с последвалата края му [[война за испанското наследство]].
 
Карлос II е роден в [[Мадрид]], [[Испания]]. Той е единственият оцелял син на крал [[Филип IV (Испания)|Филип IV]] и [[Мариана Австрийска]]. Раждането на Карлос е посрещнато с облекчение в [[Испания]], тъй като отмива за кратко страховете от бъдеща война за испанския престол, която би последвала, ако крал [[Филип IV Испански|Филип IV]] не остави мъжки наследник на испанската корона. Карлос II обаче е плод на характерните за [[Хабсбурги]]те [[Кръвосмешение|кръвосмесителни]] бракове (неговият баща е вуйчо на майка му), които са причина в семейството му от поколения да се предават редица генетични болести, предимно психични отклонения и хемофилия, и типичната за Хабсбургите форма на челото и устните. При Карлос II това се изразява в нещо повече от физически недъзи – забавено интелектуално развитие и някои малформации, които го правят неспособен да управлява огромната Испанска империя.
 
В испанската история Карлос II остава с прозвището ''El Hechizado'' (''Омагьосаният''), тъй като Карлос II е обяснявал своята физическа и ментална недъгавост с това, че е бил омагьосан, а не на по-достоверната версия за кръвосмешението. Тази вяра в свръхестественото въздействие над Карлос е поддържана и от майка му и е причина на няколко пъти той да бъде подлаган на [[екзорсизъм]], при което кралските екзорсисти са принуждавани да задават въпроси на демоните, които „били обладали Карлос“.
Ред 39:
В годините, през които Карлос II е на власт, [[Испания]] преживява истинска агония. Стопанството се намира в стагнация, в страната върлува глад, а кралската власт в различните области на Испания е фиктивна. Неспособността на Карлос II да изпълнява пряко задълженията си става причина той да бъде изцяло игнориран при управлението на страната, а властта става обект на дворцови интриги, което естествено отключва и пътищата за проникване на чужди влияния, най-вече от страна на [[Франция]].
 
По време на Карлос II упадъкът на външнополитическата мощ на [[Испания]], започнал още при неговите предшественици, се ускорява. Въпреки че договорът между Испания и [[Португалия]] от [[1668]] г. предоставя северноафриканския анклав [[Сеута]] на Испания, испанската корона признава успеха на революцията на херцог Браганса срещу 60-годишното управление на [[Хабсбурги]]те в Португалия и окончателно се отказва от претенциите си за португалската корона.
 
Лично под егидата на Карлос II през [[1680]] г. в [[Испания]] е организирано най-голямото дотогава [[аутодафе]] в историята на [[Инквизиция|Испанската инквизиция]], при което около 120 обвиняеми са съдени, а над 20 са изгорени на клада. Към края на управлението си Карлос II прави и един от малкото си самостоятелни актове – създава т.н ''Magna Hunta'' (''Велик съвет''), който да проучи историята на [[Испанска инквизиция|Инквизицията в Испания]] и да разследва делата ѝ. Докладът на съвета е толкова ужасяващ, че Главният инквизитор убеждава грохналия крал ''да предаде чудовищното обвинение срещу светата Инквизиция на пламъците''. Когато наследникът на Карлос II, [[Филип V (Испания)|Филип V Испански]], заема престола, той пожелава да се запознае с доклада, но негов екземпляр така и не е намерен.