Разлика между версии на „Дейвид Манкузо“

редакция без резюме
м (overlinking)
Манкузо менажира своите частни партита като различни от характерния комерсиален бизнес модел на нощните клубове. Ранните години на 70-те, Манкузо печели дълъг административен процес, след като департаментът за потребителски отношения на Ню Йорк Сити открива, че Манкузо не е продавал храна или напитки и, поради това няма нужда да притежава нужния „кабаре лиценз“.
 
Успехът на Дейвид да задържи своите партита „ъндърграунд“ и напълно законни, за да инспирират поседователипоследователи, както и много известни частни дискотеки през седемдесетте и осемдесетте, моделирани по примера на „The Loft“, в това число Paradise Garage, The Gallery, and The Saint. Манкузо също така помага за създаването на система за регистрация на класации и улесняване на разпространението на промоционални записи на неиздадени музикални произведения за улеснение на квалифицираните професионални диско водещи. В края на 1970-те години Манкузо преустановява т.н. смесване (миксиране), давайки превес на меломанските разбирания за музикално възпроизвеждане.
 
Дейвид Манкузо е известен и с невероятните си познания по звуково възпроизвеждане и аудиоинженерство. Говори се, че когато лондонският клуб „Минъстри ъф Саунд“ отваря врати, те пускат слуха, че са купили озвучителната система на самия Дейвид Манкузо.
124

редакции