Исъккулска област: Разлика между версии

Климатът в [[Исъккулска котловина|Исъккулската котловина]] е умерено континентален. Лятото е топло (средна юлска температура 16,9°С в град [[Каракол (град)|Каракол]], 17,5°С в село Тамга). Зимата е мека (средна януарска температура -2°С в Тамга, -5,7°С в [[Каракол (град)|Каракол]]). Годишната сума на валежите варира от 100 – 200 mm на запад до 400 – 500 mm на изток. В източната част на котловината 2 – 3 месеца през зимата има устойчива снежна покрива. Характерни са западните (улан) и източните (санташ) ветрове, а край самото езеро често духат бризи. На съртовете средната юлска температура е 11 – 12°С, а средната януарска от -15 до -16°С. Валежите са около 300 mm годишно. В планините над 4500 m през цялата година температурите са отрицателни. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) на източното крайбрежие на езерото [[Исъккул]] е 141 денонощия, а на запад, север и юг съответно 158, 169 и 182 денонощия. На територията на областта са разположени големи планински ледници: Инилчек и Каинди в района на най-високите тяншански нърхове, Петров (в масива Акшийрак) и др.<ref name="bse"/>

 

 

В западната част на [[Исъккулска котловина|Исъккулската котловина]] господстват пустините и полупустините. На височина до 2100 m са развити тревисти степи, от 2100 до 3200 m – ливадни степи и гори (основно тяншански смърч), над 3200 – 3300 m е поясът на алпийските пасища, а районите над 3500 – 3600 m са заети от снежници и ледници, разделени от голи скалисти пространства. Бозайниците са представени от рис, кафява мечка, язовец, каменна норка, барс, сибирска сърна, планински козел, архар, сив мармот, ондатра, белка. По бреговете на езерото [[Исъккул]] зимуват лебеди, сиви гъски, патици и др. <ref name="bse"/>